Най-вероятно големите ученици от 5-12 клас отново ще продължат да се редуват за присъствено обучение през 2 седмици, а не през една, каквито предложения имаше от директори и преподаватели. Това стана ясно днес от изказване на просветния министър Красимир Вълчев, който участва в онлайн среща с ромски учители по повод Международния ден на ромите - 8 април. Срещата се организира за 10-та поредна година от Центъра за междуетнически диалог "Амалипе" и МОН.

Министърът обясни, че крайното решение за отварянето на училищата, което се очаква да стане на 12 април, ще се вземе от здравния министър. Все пак обаче нагласите са за връщане към положението от преди преустановяване на учебните занятия, т.е. в клас да се върнат всички ученици от 1-4 клас, а по-големите от 5 до 12 клас да продължат да редуват онлайн уроците с присъствените занятия. Най-вероятно ротацията пак ще е през две седмици, а не през една, каквато идея предожи например председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов. Причината е, че има ученици на общежития, които биха били доста затруднени, ако трябва да се разкарват през седмица, обясни Вълчев.

Твърде вероятно е и ротацията да продължи според досегашния график на въртене - по него сега първо в клас следва да се върнат учениците от 7, 8 и 10 клас, след което евентуално тези от 5, 11 и 12 клас (12-класниците може би ще се върнат в клас от 26 април) и накрая - 6 и 9 клас. Според просветния министър така ще има време до края на годината да се завъртят всички класове. И занапред ще остане възможността за провеждането на присъствени учебни занятия за всички ученици от 5 до 12 клас, които са единствени в съответния клас на училището. Окончателният график обаче най-вероятно ще бъде съобщен на утрешния брифинг на националния щаб.

Ако бъде продължена сегашната ротация, отново най-недоволни по всяка вероятност ще бъдат учениците от 6 и 9 клас, някои от които имат едва по 30-тина дни в училище за цялата учебна година. При първото редуване освен това много от тях не можаха да изкарат цели две седмици присъствено обучение, тъй като доста области затвориха гимназиите преди 17 март, когато изтичаха техните 10 дни в училище.    

Относно националното външно оценяване в края на 4 и 10 клас министър Вълчев за пореден път даде знак, че то няма да се отменя и не би трябвало да има проблем за провеждането му при спазване на всички противоепидемични мерки. "Имаме нужда от него, включително и за да направим преход от мерене на знания към измерване на умения", коментира той. Според него тази година има нужда особено и от вътрешно оценяване, за да се видят натрупаните пропуски.

ПРИЗИВ

Учители, родители и ученици стават все по-нетърпеливи да научат дали и какъв обем от изучавания материал ще отпадне от изпитите в 7 и 12 клас. По примера на миналата година, и сега очакванията са от изпитните конспекти да отпаднат последните теми, които се изучават. Директори също вече призоваха веднага след априлската ваканция да бъдат оповестени промените в изпитното съдържание за националното външно оценяване в 7 клас и държавните зрелостни изпити в 12 клас, като те бъдат съобразени с продължителното провеждане на обучение в електронна среда.

ДЕСЕГРЕГАЦИЯ

"Последните години имаме напредък в образователната интеграция като цяло, но леко отстъпление по отношение на сегрегацията. Нямаме активната роля на общините, увеличават се училищата с концентрация на ромски ученици", коментира на срещата министърът. Той призна, че училищният закон е направил първата стъпка в подкрепа на десегрегацията - тя не се допуска на ниво паралелки, но не е стигнал по-далеч - да е забранена и между училищата. "Не става само с поощрение, ако не отнемем на някои родители правото на избор да запишат децата в избрано училище, няма как да провеждаме ефективна десеграция. Но можем и трябва да го направим - заради доминиращия обществен интерес и интерса на детето", заяви той. Вълчев посочи, че е готов да стартира този разговор, но с уговорката, че това може да стане едва, след като се обсъдят докрай всички доводи. При всички случаи активната роля трябва да е на МОН с подкрепата на РИО-тата по места. "Реалиситично е децата от обособените ромски квартали да бъдат извеждани от тях и да бъдат записвани в други училища на територията на градовете, за да има относително равномерно разпределение", посочи още той. Не малък проблем според него е и борбата с предразсъдъците на хората, за промяна на които са нужни много срещи с родители. Ролята на образователните медиатори е безценна, трябва да продължим да увеличаваме възнагражденията им, посочи още той.