Безкрайно търпеливите британци, които искат да отдадат последна почит към кралица Елизабет II породиха т.нар. феномен на ''опашката''. Оказа се, че много поданици са готови да чакат на открито повече от 24 часа, зъзнейки в студеното лондонско време с единствената цел да зърнат за няколко секунди ковчега на покойната кралица в Уестминстър.
Те са подпомогнати от стабилна инфраструктура от преносими химически тоалетни, кафенета с удължено работно време и стотици доброволци. Има и отделна система за билети за хора с увреждания, за които многото часове на бавно движещата се опашка биха били непосилни.
Опашката се вие по южния бряг на река Темза от "Саутуорк парк'', покрай Тауър Бридж, галерия ''Тейт'' и мостът ''Ватерло'' чак до моста ''Ламбет''. След това се връща обратно по северната страна на реката, през ''Виктория Тауър Гардънс'', парка до Уестминстърския дворец, преди да стигне до залата, където посетителите минават покрай ковчега кралицата. Изживяване, което приключва за секунди.
В събота сутринта правителството съобщи, че желаещите да изпратят кралицата трябва да чакат ''най-малко 24 часа'', което по-късно спадна до малко по-разумните 16 часа, преди изкачването да започне отново. И все пак, въпреки ниските температури в петък вечер, хиляди продължиха да се присъединяват към опашката, отбелязва в. ''Гаридън''.
Роб Джоунс, професор по политология в университета в Есекс, който анализира мотивацията на хората на опашката, казва, че не става въпрос за роялисти, които скърбят за кралицата, а повече за ''колективно събиране, чиято цел е да се стигне краят на опашката''.
За разлика от силно заредената с емоции тълпа на погребението на принцеса Даяна, хората, които искат да изпратят кралица Елизабет II, въпреки обстоятелствата, се забавляват, докато чакат. ''Не става въпрос за плач и ридание'', казва Джоунс, който през уикенда е анкетирал повече от 400 души на опашката. ''Те изпитват предимно положителни, отколкото отрицателни емоции. Хората се наслаждават, но не сякаш чакат за концерт, а по взаимно удовлетворяващ начин. Радват се на колектива, наслаждават се на събирането'', казва Джоунс. Настроението е на стоическа издръжливост, съчетано с жизнерадостна енергия.
Но щом тълпите стигат до Уестминстър, настроението става тържествено и емоционално. Бавно минавайки в мълчание покрай ковчега, заобиколен от гвардейци и четири мъждукащи свещи, повечето посетители спират, за да се поклонят. Докато се отдалечават, мнозина са видимо емоционални. Сред тях са Сара и Чарли Калоуей, майка и син, които тръгват от Източен Съсекс, за да се присъединят към опашката в 22:00 часа в петък. Сара, която работи в търговията на дребно, казва, че изживяването е било приятно, въпреки че не е спала в продължение на 27 часа, след като се е наредила на опашката направо от работа. ''Беше забавно, беше добре, беше студено. Забавлявахме се малко по пътя, така че всичко е наред'', казва тя. Въпреки че описва семейството си като ''роялистко'', решението да тръгнат към Лондон било ''импровизация на момента''. ''Това се случва веднъж в живота. Кралицата беше необикновена. Израснах с нея, аз съм част от много роялистко семейство'', добавя Сара.
Опашката се оказва и място за започване на нови връзки. Джак и Зоуи, двама непознати, които се срещат за първи път в петък вечерта в 22:30 ч., докато чакат, за да изпратят кралицата, сега планират да гледат заедно погребението. Други планират да го гледат по телевизията или в едно от 125-те кина, които ще показват събитието на живо, или на отктиро от някой от големите екрани, поставени на обществени места в цялата страна.
