България заплаши, че ще наложи вето на официалното започване на преговори със Северна Македония за присъединяване към ЕС. Тя иска да бъдат взети предвид нейните притеснения за езика и историята, писа днес базираното в Брюксел американско издание "Политико", което се позова на дипломат, участвал в заседание в сряда във формата КОРЕПЕР.
Един дипломат, който бе на срещата, заяви, че българският представител е изнесъл „много дълга и емоционална реч“ по темата. Тази заседания протичат при закрити врати и не разгласяват официални съобщения.
Посланиците обсъдили рамката за преговори с Албания и Северна Македония, която беше предложена от Европейската комисия миналото лято. След като държавите-членки подкрепят рамката, председателството на Съвета на ЕС, което понастоящем се ппада на Германия, ще представи така наречената „договорена обща позиция на ЕС“ спрямо двете страни, което ще представлява официалното начало на преговори за присъединяване.
Очаква се подкрепата на Съвета на ЕС за рамката на преговорите да бъде подписана на министерско заседание на 10 ноември - но София може да провали тези планове.
"Политико" напомни, че откриването на преговори с двете балкански държави не беше лесно и досега, тъй като Скопие и Атина първо трябваше да разрешат близо 30-годишен спор за името на Република Македония. Споразумението от Преспа бе ратифицирано миналата година, проправяйки пътя за присъединяване на Северна Македония към НАТО.
Друго препятствие се появи, когато Франция застана начело на група държави, настояващи за промяна в начина, по който страните се присъединяват към блока. На среща на лидерите на ЕС миналия октомври Париж блокира одобрението за започване на преговорите за присъединяване с двете страни. Одобрението бе дадено през март, след като бе намерен компромис, който включваше реформа на преговорния процес.
Дискусията сред посланиците в сряда бе главно за тази нова методология, като някои държави-членки са изразили желание за яснота как преговорите могат да бъдат преустановени, казали двама дипломати.
През последните седмици България раздаде документи на останалите страни членки, за да обясни позицията си. В един от документите, видян от "Политико", София подчертава, че България не може да „приеме, че продължаващият процес на национално изграждане в Република Северна Македония ще се проведе чрез преразглеждане на общата ни история, отричане на общите ни етнически и езикови корени или неоснователните твърдения за съществуването на „македонско малцинство“ в България“.
Двете държави подписаха споразумение през август 2017 г. за разрешаване на тези проблеми, „но изпълнението на Договора е в застой“, казва София според публикацията на изданието.
Никола Димитров, вицепремиер на Северна Македония по европейската интеграция, заяви, че страната му е ангажирана с прилагането на споразумението за приятелство със София. Той отбеляза, че България е изиграла положителна роля за връщането на разширяването на ЕС в дневния ред на блока, но каза, че успехът ще бъде изложен на риск, ако не се намери решение на безизходицата.
„Просто не е редно македонският език да бъде пречка за нашето европейско бъдеще, ако ЕС е ценностна общност, която приветства многообразието“, каза Димитров пред "Политико".
Дипломати заявиха, че сесията в сряда е само първа дискусия и все още има шанс да се избегне дерайлирането на процеса, като се планират още разговори. „Все още има място за дипломация“, каза един от дипломатите, участващи в дискусията, посочвайки подготвителни срещи за следващата среща на върха като част от така наречения Берлински процес, който ще събере лидери от Западните Балкани и ЕС в София на 10 ноември, същия ден, когато ще заседава и Съветът на ЕС по общи въпроси.
