Във Франция днес е ден за размисъл преди утрешните президентски избори. На тях действащият държавен глава Емануел Макрон ще се опита да постигне нещо, което не се е удавало на нито един френски президент от 20 години, от времето на Жак Ширак – да спечели втори мандат. На пътя му обаче, както и през 2017 г., застава крайнодясната кандидатка Марина Льо Пен, подкрепата за която през последните дни все повече се покачва.
Проучване в петък показа най-малката разлика досега между двамата, като Льо Пен печели 49% от гласовете във вероятен балотаж срещу президента - най-добрият ѝ резултат в социологическите проучвания досега. Анкетата, публикувана на уебсайта на BFM TV, показа, че Макрон е загубил още две точки при 26% подкрепа, а Льо Пен е спечелила две точки до 25% на първия тур. Крайнолевият ветеран Жан-Люк Меланшон се нарежда на трето място с около 17% от прогнозните гласове. Промяната в процентите дойде, докато Макрон обещаваше да продължи да намалява данъците, да повиши пенсионната възраст до 65 г. и да доведе Франция до по-добра трудова заетост след десетилетия на масова безработица, анализира "Гардиън". Той обаче се включи в предизборната надпревара доста късно, като вместо това първоначално се съсредоточи върху дипломацията с Владимир Путин.
Какво точно се случи, пита Deutsche Welle и дава отговор на въпроса си. Повишаващите се цени, особено на енергоносителите, разтревожиха французите и те насочиха вниманието си към основните социални проблеми. Около половината от тях са загрижени за жизнения си стандарт, мнозина се опасяват какво ще стане с техните социални придобивки или пък се питат какви ще са последиците от модернизацията.
Към Еманюел Макрон, който в началото на мандата си намали корпоративните данъци, упорито се прикрепи шаблонът, че е президент на богатите. Това, наред с други неща, доведе до протестите на жълтите жилетки през зимата на 2018-2019 година. Наложи се президентът да отложи един от основните си проекти - реформата на скъпата и старомодна пенсионна система.
Социалните вълнения едва бяха затихнали и пандемията спря живота във Франция и цяла Европа. След проблемите, които първоначално имаше, Макрон се справи добре с ваксинационната кампания. Милиардните плащания под формата на компенсации помогнаха социалните затруднения да бъдат избегнати.
На второ място в тази надпревара е Марина Льо Пен с нейната партия "Национален сбор", преименувания "Национален фронт" на баща ѝ Жан-Мари Льо Пен, припомня Deutsche Welle. Тя последователно работи, за да направи имиджа си в медиите по-умерен и да направи наследството от баща ѝ да изглежда по-малко токсично. Така например тя вече не настоява Франция да напусне еврозоната или ЕС. Що се отнася до руския президент Владимир Путин, който дори ѝ беше дал пари назаем за предизборната ѝ кампания през 2017 г., тя обясни лаконично, че е променила мнението си за него. А избирателите дори не се възмутиха от този обрат. Льо Пен твърди, че иска нормални отношения с Русия, подобни на тези с Великобритания.
Но Марина Льо Пен успя с нещо, което нейният опонент не можа да направи: тя проведе предизборна кампания. Докато Макрон говореше по телефона с президента Путин и се изявяваше на международната сцена, неговата основна опонентка неуморно обикаляше провинциите и говореше с хората. Актуално 51% от французите вече я смятат за заплаха, което е ясен знак за успешната ѝ стратегия.
В тази предизборна кампания Марина Льо Пен говори основно за покупателната способност, стисна стотици ръце и увери французите, че ще ограничи цените на енергията и ще се бори за качеството им на живот. "Спирането на вноса на газ и петрол (от Русия) ще бъде трагедия за френските семейства", заяви тя пред RTL.
На фона на много колебаещи се избиратели разликата между Макрон и Льо Пен намалява, но президентът все така е сочен като победител на балотажа с 53% срещу 47%.
