Европейската комисия обяви днес природния газ и ядрената енергия за устойчиви източници в условията на зелен преход. Четири държави бяха яростни противници на това решение - Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция, като към тях се присъединиха също Люксембург и Финландия. Те настояваха, че природният газ като изкопаемо въглеродно гориво снъщо изпуска въглероден двуокис при изгаряне, макар и наполовина в сравнение с въглищата. Освен това според тях ядрената енергетика също не е "зелена", защото макар и да не замърсява атмосферата с газове, създава проблем с елиминирането на радиоактивните отпадъци. 

В съюза обаче надделя мнението на Франция, която е твърд защитник на ядрената енергетика, и Германия, която след отказа си от атомни електроцентрали разчита твърде много на природен газ. България подкрепя позицията и на двете големи държави, защото след принудителното спиране на въглищните централи не би могла да разчита на други устойчиви източници, освен на ядрената и газовата енергия.

Този ход се обсъжда от месеци и беше отлаган няколко пъти поради дълбоко вкоренени разногласия между страните от ЕС, които изпратиха публични писма и изявления, за да изложат своите аргументи. Брюксел разпространи проектодокумент в навечерието на Нова година - изключително необичайна дата, която отразява взривоопасния характер на въпроса.

След обратната връзка с правителствата, членовете на ЕП и експертните групи, която според служители на ЕС включваше "много различни мнения", Европейската комисия предприе официалната стъпка да предложи зелен етикет за газовата и ядрената енергия.

В резултат на това двата сектора ще бъдат включени в таксономията на ЕС - технически класификатор, който позволява на частните и публичните инвеститори да правят информиран избор за инвестиции, съобразени с климата, съобщи „Евронюз“.

Таксономията обхваща дълъг списък от проекти, които имат "съществен принос" за постигането на поне една екологична цел на политиката на ЕС в областта на климата, като в същото време не нанасят значителна вреда на нито една от останалите пет. Системата вече е определила като зелени сектори слънчевата енергия, геотермалната енергия, водорода, вятърната енергия, водната енергия и биоенергията.

За  успокоение на недоволните държави и организации ЕК подчерта, че и двата енергийни източника ще бъдат третирани като "преходни" и ще подлежат на "строги условия", за да се гарантира, че те допринасят за постепенното премахване на въглищата, петрола и други изкопаеми горива.

Например газовите електроцентрали, включени в таксономията, ще трябва да спазват ограничение от 270 г емисии на CO2 на киловатчас и ще трябва да станат нисковъглеродни до 2035 г. Люксембург настояваше нормата да бъде 100 г./квч, но в момента тя е технически непостижима.

Платформата на ЕС за устойчиво финансиране - консултативна група, натоварена с прегледа на проекторешението преди неговото публикуване, отхвърли тази аргументация, твърдейки, че нито една газова централа не е екологична "в нито един момент от своя живот".

Междувременно ядрените реактори ще трябва да отговарят на високи стандарти за безопасност, за да бъдат включени в таксономията, и ще трябва да получат разрешение за строеж най-късно до 2045 г.

Група държави от ЕС, които са против ядрената енергетика, начело с Германия, категорично оспориха етикетирането на ядрената енергетика като устойчива, предвид високите разходи за строителство и опасните радиоактивни отпадъци, които според тях нарушават принципа "не вреди". Но по-широка и също толкова гласовита коалиция от привърженици на ядрената енергетика, начело с Франция, защитава този енергиен източник като достъпен, стабилен и независим, както и като сравнително нисковъглероден. Днес над една четвърт от производството на електроенергия в ЕС се осъществява от ядрени централи.

Говорейки при условие на анонимност, служители на ЕС признаха, че нито газът, нито ядрената енергия са възобновяеми и че окончателното решение е "балансиран компромис, който взема предвид всички гледни точки" и ще може да устои на евентуално правно оспорване. Длъжностните лица заявиха също, че първоначалната идея за създаване на кехлибарена категория за двата сектора извън рамката на таксономията не е успяла да спечели "политическа подкрепа", което е довело до включването им в настоящия каталог, заедно със слънчевата и вятърната енергия.

Комисията настоява, че изменението е "жив документ", който ще бъде актуализиран в съответствие с научното и технологичното развитие, а обозначаването на газа и ядрената енергия като устойчиви ще бъде временно и ще зависи от това колко бързо се внедряват възобновяемите енергийни източници в целия блок. С новия тест се създават механизми за оповестяване и проверка, за да се гарантира, че проектите по таксономията отговарят на строгите условия.

Сега топката е в полето на държавите членки и на депутатите от Европарламента, които разполагат с шест месеца, за да анализират предложението на ЕК и да направят възражения. Но тъй като текстът е делегиран акт, праговете за блокиране на текста стават по-трудни за постигане. В Съвета поне 20 държави членки, представляващи поне 65% от населението на ЕС, ще трябва да се обединят, за да провалят плановете - нещо, което изглежда невъзможно, като се има предвид, че повечето държави зависят от газ или ядрена енергия (или дори и от двете) за намаляване на емисиите на CO2.

Европейският парламент ще трябва да събере абсолютно мнозинство от 353 евродепутати, за да блокира предложението - сценарий, който е по-възможен, но все още може да бъде повлиян от националните интереси.

Независимо от резултата, инвеститорите все пак ще могат да влагат пари в газови и ядрени проекти, ако желаят да го направят. Таксономията нито забранява, нито разрешава инвестициите - тя просто служи като инструмент за прозрачност за насочване на повече средства към екологично устойчиви дейности.

Еврокомисията изчислява, че блокът се нуждае от 350 млрд. евро в зелени инвестиции всяка година, за да постигне целта до 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% в сравнение с нивата от 1990 г. Според изпълнителния орган голяма част от тази огромна сума пари ще трябва да дойде от частния сектор.