От днес Франция поема ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Това става за първи път от 14 години насам. Френското председателство идва на фона на множество предизвикателства: от вълната на Омикрон до струпването на руски войски на границата с Украйна. То обаче е и шанс за настоящия президент Еманюел Макрон да си направи достатъчно реклама, за да пристъпи към преизбирането му за нов мандат, разказва БГНЕС.
От 1 януари Франция, която поема щафетата от Словения, ще председателства за шест месеца Съвета на Европейския съюз, който представлява интересите на 27-те държави членки пред Европейската комисия и Европейския парламент.
Френското председателство ще следва основните политически линии, които президентът на страната Еманюел Макрон изложи в речта си за суверенна, обединена и демократична Европа на 26 септември 2017 г. в Сорбоната. През последните четири години държавният гава и правителството работят за изграждането на истински европейски суверенитет, което означава способността на Европа да съществува автономно, за да защитава своите ценности и интереси.
Френското председателство трябва да бъде момент на истината за регулирането и отчетността на цифровите платформи, ценообразуването на въглеродните емисии на европейските граници на вносните продукти, минималните заплати и отношенията с Африка.
Програмата на френското председателство е съгласувана с триото. Тази система, която съществува от 2009 г., поставя дългосрочни цели и определя основните теми, които трябва да бъдат разгледани за период от 18 месеца. След словенското председателство Франция ще започне нов цикъл и ще работи като трио с Чехия, която поема председателството на Съвета на ЕС през втората половина на 2022 г., и с Швеция, която ще бъде ротационен председател през първата половина на 2023 г.
Въпреки кратката си продължителност, френското председателство си поставя амбициозни дългосрочни цели. Президентът Еманюел Макрон иска нов икономически модел на Европейския съюз, като силен акцент се поставя върху създаването на правилните работни места. Франция, както и Германия, иска Европа да бъде по-самостоятелна, да бъде единен и силен актьор на международната сцена.
На 9 декември президентът на Франция Еманюел Макрон представи приоритетите на страната за шестмесечното ѝ председателство, чието мото е „Възстановяване, сила и принадлежност“. Той пое ангажимент по време на мандата Франция да работи за създаването на силен и "суверенен" Европейски съюз. „Целта на Франция е да работи за създаването на една Европа, която е силна в света, напълно суверенна, свободна в избора си и отговорна за собствената си съдба", заяви Макрон.
Той призова за нов механизъм за защита на границите на ЕС в условията на мигрантска криза. „Европа трябва да гарантира защитата на своите граници", заяви той и като добави, че Франция ще настоява за реформа на т.нар. Шенгенско пространство за свободно пътуване между 26 държави в Европа.
Нов икономически модел за ЕС
Макрон подчерта, че ЕС трябва да преразгледа строгите си правила за бюджетен дефицит, тъй като правителствата харчат много, за да спасят икономиките си от последиците от ограниченията заради ковид. Франция ще настоява за "преразглеждане" на правилата, които по-специално изискват дефицитът да остане под 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Франция ще предложи нов механизъм на ЕС за предотвратяване на вноса на селскостопански продукти от обезлесени райони. "Ще придвижим и преговорите за създаване на европейски инструмент за борба с вноса от обезлесени райони, който ще има за цел да забрани вноса в Европейския съюз на соя, говеждо месо, палмово масло, какао и кафе, когато те са допринесли за обезлесяване", заяви Макрон.
Справяне с безработицата
Президентът смята да засили практиката на държавна служба в ЕС за всички граждани под 25 години. "Трябва да отидем по-далеч по въпроса за европейската публична служба от шест месеца за всеки на възраст под 25 години", каза Макрон. "Бих искал по време на шестмесечното ни председателство да постигнем конкретно и устойчиво прилагане на тази практика. Инициативата включва граждани на възраст от 16 до 25 години в проекти, вариращи от опазване на околната среда до превенция срещу наркозависимостта. Доброволческите програми са задължителни, но съгласието за участие е доброволно.
Разработване на обща позиция по сигурността и отбраната
Сред френските приоритети за следващите месеци е да се увеличи способността на ЕС да защитава границите си. В същото време председателят на Европейската комисия обяви провеждането на конференция по въпросите на отбраната преди подписването на Стратегическия компас през март.
Климатични и социални въпроси, цифровизация
Очаква се по време на френското председателство да бъдат договорени или приети различни европейски закони. Приоритет ще бъде икономическото регулиране и отчетността на платформите, особено по отношение на речта на омразата, със законодателството относно цифровите услуги и пазари (DSA и DMA), както и установяване на ценообразуване на въглеродните емисии на границите на ЕС за вносни продукти. Това е въпрос на икономическа и екологична ефективност. Ще се акцентира и на приемане на европейско законодателство относно минималните заплати.
Бъдещето на Западните Балкани
По отношение на проблемите на Балканите, президентът съобщи, че през юни 2022 г. ще се проведе европейска конференция за Западните Балкани. "През юни организираме конференция за Западните Балкани. Този регион все още страда от противоречия и напрежение", заяви Макрон. „Не можем да изградим мир в Европа през следващите 50 години, ако оставим Западните Балкани в положението, в което се намират днес."
Той подчерта, че ЕС трябва да поеме отговорност, наред с другото, за инвестиционната подкрепа за страните от региона. "Това е необходимо, за да се преборим с намесата и манипулациите на някои регионални сили, които се опитват да дестабилизират Европа чрез Балканите", твърди Макрон.
Германия пък застава начело на Г-7
В същото време от днес Германия поема ротационното председателство на Г-7. То ще бъде за срок от една година.
Досега ротационен председател на Голямата седморка беше Великобритания. Председателството на Германия на групата на 7-те големи икономики (САЩ, Германия, Франция, Италия, Канада, Япония, Великобритания) ще бъде следено много отблизо. То е първото след оттеглянето на канцлерката Ангела Меркел.
Председателството е изправено пред множество предизвикателства: новото напрежение между Запада и Русия заради Украйна, все още неясните отношения след Брекзит между Лондон и Брюксел, коронакризата и редица други регионални и глобални заплахи.
