Продажбите в Хърватия спаднаха по време на общонационален бойкот на пазаруването в знак на протест срещу повишаването на цените на хранителните продукти и инфлацията в балканската страна, сочат официални данни. Протестът, иницииран от потребителски групи, имаше за цел да окаже натиск върху търговците на дребно, които те обвиняват за нарастващата инфлация, предадоха АФП и БГНЕС.
Призивът за бойкот беше широко разпространен в социалните медии в началото на седмицата и призоваваше хърватите "да не купуват нищо".
Към 11:00 ч. (местно време) магазините са издали с 40% по-малко касови бележки в сравнение със същия период миналия петък (17 януари), казаха от данъчната администрация на страната. Общият оборот е бил с 47% по-нисък в сравнение с миналата седмица, допълва тя. Групите на потребителите заявиха, че са доволни от реакцията.
Бойкотът шокира търговците на дребно, заяви Йосип Келемен от групата за защита на потребителите "Halo, inspektore", която призова за протеста. "Хората се чувстват измамени. Дори заможните хора ни подкрепиха, те се чувстват по същия начин", каза Келемен.
Бойкотът беше подкрепен и от опозиционни партии, профсъюзи, някои местни знаменитости, както и от двама министри. Местните медии публикуват в социалните мрежи съобщения за празни магазини и вериги за хранителни стоки в цяла Хърватия.
Министърът на финансите на Хърватия Марко Приморац заяви, че като гражданин и потребител разбира бойкота на магазините, който се провежда днес, и че той самият също няма да пазарува, предаде агенция Хина, съобщи БТА.
"Не е роля на правителството да организира или да призовава за бойкот, но като гражданин и потребител напълно го разбирам. Лично аз няма да отида до магазините днес", заяви Приморац пред журналисти.
Министърът каза, че правителството е допринесло значително за намаляване на инфлационния натиск чрез множество мерки. По думите му сега темповете на инфлация са значително по-ниски в сравнение с преди няколко години, но това, както той отбеляза, не означава, че цените намаляват.
"Цените все още се повишават и това силно ни тревожи като граждани, потребители и членове на правителството. Разбираме разочарованието на гражданите, които се сблъскват с високите цени в магазините, както и техните призиви за бойкот и желанието им колективно да се противопоставят на нарастващите разходи", заяви финансовият министър.
Според Приморац бойкотът може да послужи като сигнал и послание, че е необходима промяна. Той добави, че е чул обсъждания за организиране на по-дългосрочни бойкоти, насочени към конкретни участници на пазара или отделни продукти.
"Това може да има много по-голямо въздействие", посочи той, но подчерта, че го казва "като потребител и гражданин", и че не смята, че правителството трябва да играе активна роля в насочването към такива бойкоти или организирането им.
Според икономически експерти инфлацията в Хърватия се дължи основно на раздутия публичен сектор, на една от най-високите ставки на данъка върху добавената стойност (ДДС) в ЕС, както и на застаряващото и намаляващо население.
През декември годишната инфлация в страната от 4,5% беше най-високата в еврозоната, където средната инфлация е едва 2,4%. Средната нетна заплата в Хърватия е 1366 евро през ноември, сочат официалните данни. Групи от потребители многократно са се оплаквали, че цените непрекъснато се повишават, откакто Хърватия прие еврото за своя валута през януари 2023 г.
