Спад на клиенти в супермаркетите в предиобедните часове, показаха тв репортажи, след като четири неправителствени организации призоваха за бойкот на пазаруването на 13 февруари заради високите цени на храните. Така България последва примера на Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора, които вече бойкотираха пазаруването на хранителни стоки.
Част от посетителите не бяха разбрали за инициативата, други обаче смятат, че тя е лишена от смисъл и няма да предизвика сваляне на цените. Все пак някои от търговците обявиха примамливи промоции в днешния ден.
Протестът се организира от Движение „Системата ни убива“, Федерация на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи. Акцията подкрепи и бившият омбудсман Мая Манолова и нейното движение "Изправи се. БГ". Те призоваха по-рано тази седмица българските потребители да не пазаруват днес в нито един хранителен магазин, в нито една търговска верига, в нито един супермаркет.
„В последните седмици в търговските вериги и във всички по-малки магазини за хранителни продукти се наблюдава драстично увеличение на цените на стоки от първа необходимост. Този ценови удар е истинска катастрофа както за 800 000 пенсионери, които живеят под прага на бедността, така и за работещите бедни в България, които не са в състояние да покриват елементарните си разходи за храната и бита. Още по-възмутително е, че цените на масло, мляко, сирене, месо и колбаси в чужди търговски вериги са по-високи в българските им клонове, отколкото в собствените им страни, където стандартът на живот е несравним с нашия", обявиха организаторите.
Те очакват българското правителство да застане зад потребителите, а не зад търговските вериги. Това няма да е еднократна акция, заканват се организаторите.
РЕАКЦИЯ
От Сдружението за модерна търговия излязоха с остра позиция. Според организацията, в която членуват големите търговски вериги, призивите за бойкот са опит за „очерняне на светлия бизнес и въвличането му в политически борби”.
"Не прави чест на водещи представители на политически партии и висши държавни лица да манипулират общественото мнение с абсолютно неверни твърдения", посочват от сдружението. Организацията отбелязва, че в момента инфлацията е на най-ниското си ниво от три години насам, а нито един държавен орган, нито един външен одитор не е установил "баснословни печалби в търговията на дребно".
"Пазарното поведение на големите търговски вериги напълно съответства на разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията срещу забранени споразумения и съгласувани практики и това е потвърдени с решение на КЗК от 23 януари 2025 г.", пишат от Сдружението за модерна търговия.
Според тях не е е случайно, че всичко това се случва в момент, в който държавата ни е на прага да покрие инфлационния критерий за еврозоната, правят се опити да бъде подготвен реалистичен държавен бюджет с минимален дефицит, което ще бъде своеобразен тест за правителството, и се подготвят избори на членове на редица регулаторни органи.
Срещу акцията се обяви и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, на фона на декларации за подкрепа от страна на партньорите в управлението БСП-Обединена левица. Левицата също така внесе законопроект за въвеждане на таван на търговската надценка за основни хранителни продукти.
"Всеки има право да прави каквито иска бойкоти. Но пазарът определя цените и ГЕРБ е за пазарна икономика“, коментира днес в парламента Борисов. По думите му регулаторите трябва да заработят, защото, "когато политиката започне да се меси в цените, става спекула и дефицити". Затова Борисов призова тази и следващата седмица да бъдат приети правилата за избора на нови ръководства на регулаторите и в пленарна зала да се търсят мнозинства.
Лидерът на ГЕРБ обяви, че само неговата партия е останала в дясното пространство. "В ляво се получи едно струпване с нов лидер, които искат колкото може повече разходи, колкото може пари да се дават", каза Борисов, според който в лявото пространство има нов лидер – „ДПС-Ново начало“.
„Аз дори не мога да ги позная, защото по време на сглобката те защитаваха доста десни политики. Сега те олевяха, точно както и ПП-тата, точно както и „Възраждане“, точно както и БСП. ДБ, които ги познавам и знам, че мислят като нас в тази посока, за съжаление, ПП ги потопиха и през времето на сглобката правеха само леви политики – ние ги подкрепяхме, защото иначе щеше да се счупи правителството“, каза още Борисов.
НЕ БОЙКОТ, А КОНТРОЛ
Бойкот на пазаруването в един единствен ден, няма да промени нещата с високите цени на голяма част от хранителните стоки, коментира бившият министър на земеделието Кирил Вътев, който е и един от големите месопреработватели в страната.
Според него проблемът е в поведението на търговските вериги, които налагат много по-високи надценки на храни - българско производство, в сравнение с идентични вносни храни.
"Ако доставната цена на български кашкавал е 10 лв., то търговецът слага почти 100% надценка и той става 20 лв. на рафта. В същото време подобен млечен продукт на голям чуждестранен производител се доставя с цена 15 лв., но търговецът слага само 20% надценка и крайната му цена излиза 18 лв. Това не е лоялна конкуренция. Това е мачкане на българския производител", даде пример Вътев.
Той разказа, че тази несправедливост е установена по времето, когато е бил министър на земеделието, при проверки на НАП и БАХБ в търговските вериги. Според него тук трябва да се намеси Комисията за защита на конкуренцията, която да провери защо българските производители на храни са поставени в по-неблагоприятни условия.
"Не всички търговци са с агресивно поведение спрямо българските производители на храни. Но трябва държавата да се намеси и да се сложи таван на надценките", коментира по Нова тв Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. По думите му на българските млечни продукти в хипермаркетите налагат 80 до 100, а понякога и над 100% надценка. "Искаме справедливост при разпределението на печалбата. В момента има несправедливо изземване на финансовия резултат от страна на търговските вериги", каза Михайлов.