Румъния преживява турбулентни политически седмици. Тази вечер Конституционният съд реши, че няма да касира първия тур на президентските избори, балотажът ще се проведе на 8 декември между ултранационалиста Калин Джорджеску и дясната либералка Елена Ласкони. Съдът спира повторното броене на бюлетините, "тъй като не се регистрира промяна в резултата". Промяна в класирането между втората и третия - премиера Марчел Чолаку, има само при гласовете от чужбина. Джорджеску е специалист по почвите, работил в организации към ООН, анти ЕС и анти НАТО настроен, отрича медицината, дълбоко религиозен. Елена Ласкони е бивша журналистика, в момента е кмет на малък град. Джорджеску се включва в кампанията късно - само 3 седмици преди първия тур, но с мощна агитация в TikTok. Това предизвика големи съмнения за нечестна кампания в мрежата. Еврокомисията бе сезирана от Румъния по въпроса, комисията се зае да провери.
Тази вечер Ласкони благодари на онези, които са ангажирани със спазването на закона и конституцията за това, че са се вслушали в „гласовете на румънците“ и не са „играли на руска рулетка“ с румънската демокрация.
Чолаку поиска тази вечер Ласкони да му се извини, защото миналата седмица го обвини, че иска да открадне изборите през КС. "Ако ми се извини, ще призова да се гласува за нея на втория тур", заяви Чолаку. Неговата партия - социалдемократическата, спечели парламентарните избори.
Седем партии преминават изборния праг за влизане в парламента на Румъния, показват официалните данни на Постоянния изборен орган, предаде БТА.
СДП на премиера Марчел Чолаку получава 21,96 процента за Камарата на депутатите (долната камара на парламента) и 22,30 процента за Сената (долната камара на парламента).
Втори се нареждат от националистическия “Алианс за обединение на румънците“ на Джордже Симион с 18,01 процента в Камарата на депутатите и 18,30 процента в Сената, следвани от Национално-либерална партия – съответно с 13,20 и 14,28 процента.
“Съюз за спасение на Румъния” на Елена Ласкони остава четвърта политическа сила с 12,40 процента в Камарата на депутатите и 12,26 процента за Сената.
Пета е партията на евродепутата Диана Шошоака SOS Румъния. Тя получава съответно 7,36 и 7,76 процента.
Шести са от Партията на младите хора (POT) с 6,46 и 6,39 процента.
С разлика от няколко стотни след тях се нарежда Демократичният съюз на унгарците в Румъния с 6,34 и 6,38 процента.
Предпочитанията на румънците от диаспората са за Алианс за обединение на румънците (AUR) и Съюз за спасение на Румъния (ССР), отбелязва телевизия Диджи 24.
Трите националистически партии AUR, SOS и новата партия POT заедно събират над 55 процента от вота в чужбина.
Избирателната активност до 21:00 часа в неделя, когато бяха затворени избирателните секции в страната, е 52,33 процента.
Румъния избра депутати в двукамерния си парламент - 136 места в Сената и 330 места в Камарата на депутатите. Според данни на Постоянния изборен орган (ЦИК) 9.4 милиона румънци от имащите право 18 млн. са гласували за парламент. Разпространената информация показва още, че по-активни до момента са румънците на възраст между 45 и 64 години. Младите хора между 18 и 24 години са най-слабо представени пред урните днес.
До днес най-голямата партия в румънския парламент бе също Соцалидемократическата партия PSD със 110 депутати, следвана от дясната Национал-либерална партия PNL с 93 мандата. Двете партии направиха широка управленска коалиция с унгарците от UDMR, които имаха 21 депутати. На изборите през 2020 г. извън властта останаха USR, Партията на свободата, единството и соладираността PLUS и Алианса за обединение на румънците AUR.
Изборният ден протече сравнително спокойно. От началото на вота до края бяха получени над 200 сигнала за инциденти. Вторият тур на президентските избори е планиран за следващата неделя.
Парламентарните избори в Румъния се смятат за решаващи не само за външнополитическата ориентация на страната, но и за стабилността на източния фланг на НАТО, от който Букурещ е ключова част.
