Премиерът на Северна Македония Зоран Заев има биография, за която повечето политици - не само от Балканите - могат само да мечтаят, пише сръбският вестник „Курир“.
В изповед пред изданието той обяснява как е стигнал от продавач на дини до най-важната длъжност в страната, какви са отношенията му с родителите му днес, как е спечелил първия си милион и защо понякога иска да се бъде далеч от всички на мотоциклет.
„Името ми е свързано със Сърбия, младостта ми е свързана със Сърбия, всичко, което направихме, целият ни семеен капитал е свързан със Сърбия. Първата ми приятелка беше от Горни Милановац. Красивата Йелена. Срещнах я едно лято, докато продавах дини, чушки, домати и краставици на пазара на това място. „Направих първата си допълнителна печалба, като продадох препарат за пране от Сърбия, а първите милиони, когато продадох сушени чушки в Сърбия“, каза Заев.
„Първата голяма печалба, 2,4 милиона германски марки, е от червения пипер, който изсушихме в Струмица и продадохме на„ Хоргош “за производство. През 2001 г. в Суботица договорихме цена, качество, стандарти. Печалбата беше 2,4 милиона марки. "И с този капитал си купихме тухларна", каза премиерът на РСМ.
„И когато попитате семейството ми откъде идва капиталът ми – това е пазара в Горни Милановац и сръбските фабрики. И синът ми, и дъщеря ми знаят това, камо ли по-възрастните членове на семейството. "А сега нека сръбски политик да ми каже, че Заев има резерви към Сърбия," добави той.
Още от Заев:
"...Струмица е най-известният, най-големият производител на домати, чушки, краставици, дини, зеле ... Всяко село Струмица имаше по един град в Сърбия, където хората традиционно продаваха тези продукти. Муртино доминираше в Горни Милановац. Едно лято бях в Каленич в Белград, но традицията е традиция, върнах се в Горни Милановац. За около пет-шест години ходих на този пазар с дядо и чичовци, а понякога и сам. Там направихме добри пари. За три месеца работа на пазара в Горни Милановац - юни, юли и август - построихме четириетажна къща. Тогава и парите, и работата си заслужаваха. Цялото ни богатство започва от земеделието.
По това време пътуването до Горни Милановац отнемаше повече от десет часа. В камиона, под брезента. Проблемът бяха дините в камионите - не можете да седите или лежите на дини. Когато бяха краставици или домати, беше добре, защото можете да сложите нещо между сандъците, за да седите и да спите. Това никога не може да бъде забравено".
"...Имам връзка със Зорица от гимназията и после в колежа. Тя също учи икономика. Бяхме във връзка поне пет години, приятелите ми вече бяха започнали да се женят, а след това приятелката на брат ми, която е с година по-млада от мен, забременя. Тогава баща ми ми се обади: "А вие кога планирате сватба?! Не може повече така." Вече беше време за мен, на 26 години бях. С брат ми се сгодихме заедно. Той беше първият, който се ожени, а няколко месеца по-късно и аз - на 30 септември 2000 г. Между другото, на 30 септември имаше референдум за промяна на името на държавата, така че сега не забравям когато е годишнината на брака ми".
"...Колко по-богат съм днес, отколкото бях, когато влязох в политиката, вече няма значение, защото в компанията има богатство. Когато имате печалба - инвестирате. Най-известната ни компания е "Trgoprodukt". Сега тя е предимно производител на широко известния айвар "Mama's", но също така и на краставици, салати ... Нашите продукти са по целия свят, както и в Япония, Канада, Русия, Америка, Европа. Китайците също започнаха да използват нашия айвар като кетчуп за пици. Имаме и тухларна в Струмица, 30 хектара оранжерии, текстилна фабрика, фабрика за сушене на селскостопански продукти. Това са пет или шест компании с 1000 служители. Споделяме с работниците всичко, което можем, защото работниците носят печалбата на компанията. Те са душата на всяка фабрика. И така, бизнесът ми изобщо не зависи от политиката. Това, което продаваме, 99 процента отива за износ".
