Бившият президент на френската република почина на 94-годишна възраст в своя дом, заобиколен от най-близките си хора предава БГНЕС. Той беше хоспитализиран в Тур от ноември месец. По-късно бе изписан, а според световните агенции, смъртта е настъпила като последица от короновирус.
Избраният за президент на 48 г. Валери Жискар д’Естен се радваше на блестящ политически възход. Той е роден на 2 февруари 1926 г. в Кобленц (Германия), където баща му Едмонд Жискар е бил директор на финансите на френската Върховна комисия в Рейнланд. Майка му, Мей Барду (1901-2003), е дъщеря на сенатора, тогава заместник на Пюи дьо Дом и член на Института на Жак-Барду.
Валери Жискар д'Естен учи в училището на Герсон, в гимназията Блез-Паскал, след това в гимназиите Янсон-де-Сайи и Луи-ле-Гран в Париж, по време на окупацията. Той получава двойния си бакалавър по философия и елементарна математика през 1942 г., на 16-годишна възраст. След това участва в съпротивата. Записва се във френската 1-ва армия през 1944 г. и се бие в Германия и Австрия. Отличен е с орден Военен кръст.
Завръщайки се във Франция, той издържа изпита в Политехническата школа, която завършва през 1948 г. Присъединява се към новото Национално административно училище през 1949 г., завършва през 1952 г. и влиза във финансовата инспекция. Същата година, на 17 декември се жени за Ан-Аймоне Совадж де Брантес, от която има четири деца.
Много бързо влиза в политиката. От юни до декември 1955 г. Валери Жискар д’Естен, тогава 29-годишен, е заместник-директор в кабинета на председателя на Съвета Едгар Форе. От 1956 до 1959 година е депутат.
След това той влиза в управлението. От 1959 до 1962 г. Валери Жискар д’Естен е държавен секретар по финансите на Антоан Пиней в правителството на Мишел Дебре. На 36-годишна възраст става министър на финансите и икономическите въпроси на Жорж Помпиду, който наследява през април 1962 г. Мишел Дебре. Тази длъжност заема до 1966 г. През 1962 г. той създава политическа организация, групата на републиканците и независимите.
Жискар д’Естен все повече изразява своите резерви към голистите. Отказът му да призове за гласуване "за" на референдума през април 1969 г. доведе до провала на Де Гол, който веднага подава оставка. Той става министър на финансите в двете правителства на президентството на Жорж Помпиду (1969-1974). Тогава той е начело на независимите републиканци, които съставляваха втория компонент на дясното мнозинство.
Кандидат за президентските избори през 1974 г., той побеждава голиста Жак Шабан-Делмас и печели във втория тур на 19 май 1974 г. срещу Франсоа Митеран, кандидат на Съюза на левицата и на 48 години става най- младия президент на републиката от 1848 г. По време на кампанията той създаде новаторска комуникация, в която представя образа на млад и динамичен политик. По време на телевизионния дебат срещу Франсоа Митеран той изрича фразата, която ще остане известна дълго време: „Вие нямате монопол върху сърцето".
