Русия упрекна Запада, че е убедил много африкански лидери да пропуснат срещата на върха в Санкт Петербург, на която утре ще дойдат по-малко от половината поканени държавни и правителствени ръководители. Само 21 от тях са потвърдили, че ще участват във втората среща Русия-Африка на 27-28 юли, докато на първата среща през 2019 г. в Сочи те бяха 43-ма, предаде британският вестник "Файненшъл таймс".
Юрий Ушаков, главният съветник по външна политика на руския президент Владимир Путин, заяви днес , че "въпреки натиска на западните страни, който те наложиха и който на моменти беше много ожесточен, ние все пак провеждаме втората среща на върха Русия-Африка в тази ситуация. Участието на африканците потвърждава решимостта им да укрепват връзките с нашата страна, независимо от обстоятелствата."
Ограниченото представителство е удар за руския президент Владимир Путин, който използва старите връзки на Русия с Африка и чувствителността към ефекта на войната му върху световните селскостопански пазари като фактор, за да събере симпатии за позицията си по отношение на Украйна.
Списъкът на забелязващите се отсъстващи включва лидерите на няколко големи африкански държави, включително Бола Тинубу от Нигерия и Уилям Руто от Кения, както и Феликс Чисекеди от Демократична република Конго.
Някои от най-големите африкански икономики изпращат държавни глави, сред които Абдел Фатах ас-Сиси от Египет и Маки Сал от Сенегал, а министър-председателят на Етиопия Абий Ахмед също ще присъства.
Списъкът включва и държави като Мали и Централноафриканската република, които са клиенти на частната военна групировка "Вагнер", за която Русия твърди, че ще продължи да действа в региона въпреки неуспешния бунт на нейния лидер Евгений Пригожин миналия месец.
Но въпреки че южноафриканецът Сирил Рамафоса ръководи африканската инициатива, целяща да посредничи за прекратяване на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, един от членовете на делегацията, която се срещна с Путин миналия месец - президентът на Замбия Хакаинде Хичилема - също пропуска срещата на върха, а пет държави изобщо няма да бъдат представени.
"Съществува разбиране, че да се застъпваш за Русия може да не е добра идея, когато толкова много държави могат да се нуждаят от финансова подкрепа и спасяване през следващите няколко години", каза Мурити Мутига, програмен директор за Африка в мозъчния тръст Международна кризисна група.
Според него много страни остават "инстинктивно необвързани". "Съществуваше мнение, че това е мълчалива подкрепа за Русия, но според мен това не е вярно: по-скоро става дума за избягване на въвличане", каза той и добави, че подкрепата за Русия е намаляла още повече с отслабването на военните ѝ усилия.
Ушаков заяви, че няколко държави, чиито лидери няма да присъстват на срещата на върха, са изпратили вместо тях външни министри и заместник министър-председатели, и приветства списъка като триумф срещу опитите за изолиране на Русия, водени от САЩ.
Нахлуването на Русия в Украйна и неотдавнашното ѝ решение да се оттегли от сделката, позволяваща на Киев да изнася зърно през черноморските си пристанища, раздели мненията в Африка, където много страни имат дългогодишни връзки с Москва, датиращи от съветската епоха антиколониализма.
Холоуд Хаир, директорка на Confluence Advisory, судански мозъчен тръст, заяви, че лидерите имат различни причини да присъстват или да не присъстват. Въпреки че много от тях са стигнали до заключението, че Вагнер е "пагубна сила" на континента, те са били наясно със значението на Русия като износител на пшеница.
"Мнозина могат да формулират това така: отиваме по причини, свързани с продоволствената сигурност, а не по причини, свързани със сигурността", каза тя.
Хаир добави, че някои лидери, дори от страни със западни нагласи, ще присъстват като начин да се застраховат. "Лидерите не искат да бъдат възприемани като подставени лица."
Путин представя Русия като лидер на антиколониалната борба срещу хегемонията на САЩ, която според Ушаков е насочена към "равенството на всички независими държави".
Много африкански държави призоваваха Запада да отмени ограниченията, които пречат на износа на селскостопанска продукция на самата Русия. Но решението на Русия да се оттегли от сделката за зърно миналата седмица, след което бомбардира украински пристанища и зърнени терминали, разгневи някои африкански държави, като Кения нарече този ход "удар в гърба".
Обещанието на Русия през 2019 г. да удвои търговията с африканските държави до 40 млрд. долара се провали, като стокообменът спадна до 14 млрд. долара. Приблизително 70% от тази търговия е само с четири държави: Алжир, Египет, Мароко и Южна Африка.
