Прясно преизбраният руски президент Владимир Путин за първи път произнесе името на опозиционния лидер Алексей Навални и потвърди, че малко преди смъртта му в наказателната колония преговорите за размяната му са били на финален етап.

“Няколко дни преди г-н Навални да почине, някои колеги ми казаха, не членове на администрацията, някои хора казаха, че има идея да се размени г-н Навални за някои хора, които са в затвори в западни страни. Може да ми вярвате, може и да не. Човекът, който говори с мен, още не беше довършил изречението си и аз казах: „Съгласен съм“. Но, за съжаление, случилото се [попречи]. Поставих и едно условие: „Ако го обменим, да не се връща, нека си седи там“. Това е всичко. Но това се случи, нищо не може да се направи по въпроса,” каза Путин.

Според версията на Фонда за борба с корупцията на Навални, озвучена от Мария Певчих, преговорите са дали на Путин да разбере, че Западът по принцип е готов да размени осъдения в Германия убиец Вадим Красиков, офицер от руските специални служби. ФБК смята, че след това Путин се е "отървал" от опозиционера, защото не е бил готов да го види на свобода. По-късно на Запада щяло да бъде предложено да "замени" Навални в сделката за размяна на затворници с някой друг, смята Певчих.

Думите на Путин съдържат и още няколко интересни подробности. Той казва, че предложението за обмен на Навални е било изразено от „някои колеги“, но „не от служители на администрацията“. Певчих каза, че много посредници са участвали в посредничеството, включително бивши държавници, по-специално Хенри Кисинджър. 

От декември насам няколко високопоставени руски емисари са били изпратени при Путин, твърдят източниците на Телеграм канала Агенцията. Принципното съгласие на Кремъл да обсъди размяната на Навални първо е било предадено на западните преговарящи от ръководителя на администрацията на Путин Антон Вайно, след което с преговорите се е заел руският милиардер Роман Абрамович. Путин се е срещнал с Абрамович в деня на смъртта на опозиционера, който почина в колония в село Харп. Според един от източниците президентът устно се е съгласил на сделката.

Няколко часа след изявлението на Путин се наложи говорителят му Дмитрий Песков да прави уточнения. "Президентът Путин не е потвърждавал, че са се водили преговори... Той само каза, че е имало идея, лансирана от един човек, за размяната на Навални, с която той принципно се е съгласил и веднага е казал на този, който е издигнал идеята. Путин не е казвал, че са били провеждани преговори по този повод", коментира той, цитиран от РИА "Новости".

Путин за първи път коментира и смъртта на Навални: „Да, той почина. Това винаги е тъжно събитие. Е, имали сме и други случаи, когато хора в местата за лишаване от свобода са починали. Нима това не е случило в САЩ?”

Протест

Организираната от ФБК кампания „По обяд срещу Путин“, в която се включиха десетки хиляди руснаци, показа, колко много хора са срещу водената от Кремъл политика.

Резултатите сочат, че подкрепеният от опозицията Даванков побеждава уверено Путин в някои държави. Според Voteabroad (асоциация на руски активисти в чужбина), която проведе наблюдение и екзит пол в 48 страни по света, за да осигури прозрачност на резултатите от гласуването в чужбина, най-голяма подкрепа за Даванков има в две избирателни секции в Казахстан - 68% и 60%, а Путин там получава съответно 9% и 7%. В Тайланд Даванков има 66%, а Путин само 10%. Във Финландия, Хелзинки: съответно 46% и 7%. Даванков победи Путин и при гласуването в Турция, Литва, Киргизстан и Кипър.

Кампанията се проведе в повече от 30 страни по света. В някои градове (Хага, Тел Авив) опашките от желаещи да гласуват против Путин надхвърлиха 1 км. Най-мащабното събитие бе в Берлин, където дойде и вдовицата на Навални Юлия.

Бяха задържани са най-малко 47 души в 5 области на Русия.

След обработката на почти 100% от протоколите Путин спечели изборите с 87%. Втори е кандидатът на комунистическата партия Николай Харитонов с 4,30%, трети - издигнатият от ПП Нови хора Владислав Даванков - 3,82%, а кандидатът на ЛДПР Леонид Слуцки има 3,20%.

Владимир Путин може да влезе в топ 10 на лидерите на бившия СССР с най-невероятни изборни резултати

Резултатът на Владимир Путин ще го нареди в десетката на ексцентричните лидери на страните от бившия СССР с най-невероятни изборни резултати в постсъветското пространство, отбелязва Темур Умаров от “Карнеги”. За първи път той ще бъде сред събралите над 80% от гласовете на изборите.

Въпреки че Путин все още не е счупил невероятните рекорди на страните от Централна Азия, той вече може да бие резултатите на Александър Лукашенко в Беларус, който спечели с 83,47%, 82,97% и 80,1% (2015, 2006 и 2020).

Путин изостава само от няколко “забележителни” постижения от началото на 90-те години:

1⃣99,50% (1992) и 97,14% (2012) на Сапармурат Ниязов в Туркменистан

2⃣98,73% от Хейдар Алиев в Азербайджан (1993)

3⃣97,75%, 95,55% и 91,15% от Нурсултан Назарбаев в Казахстан (2015, 2011, 2005),

4⃣97.69% и 89.23% от Гурбангули Бердимухамедов в Туркменистан (2017, 2007)

5⃣97.60%, 90.92% и 83.92% от Емомали Рахмон в Таджикистан (1999, 2020, 2013)

6⃣92.12%, 88.73%, 86.22% и 84.54% на Илхам Алиев в Азербайджан (2024, 2008, 2018, 2013)

7⃣91.95%, 90.76%, 90.39% и 87.10% на Ислам Каримов в Узбекистан (2000, 2007, 2015, 1991).

8⃣88.72% от Курманбек Бакиев в Киргизстан (2005 г.)

9⃣88.61%, 87.05% и 80.31% от Шавкат Мирзойев в Узбекистан (2016, 2023, 2021)

Затова никой няма илюзии за обективността на този резултат. И неслучайно Путин бе поздравен за победата си само от Китай, Северна Корея, Таджикистан, Никарагуа, Куба.

Големите държави отказа да признаят резултата от изборите.

Говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Ейдриън Уотсън каза пред “Ройтерс”: „Изборите не бяха нито свободни, нито честни, Путин хвърли в затвора политически опоненти и не позволи на други да се кандидатират“.

“Диктаторът имитира следващите избори. За всички по света е ясно, че тази фигура, както се е случвало повече от веднъж в хода на историята, просто жадува за власт и прави всичко, за да управлява вечно… Този човек трябва да бъде изправен пред съда в Хага“, коментира президентът на Украйна Володимир Зеленски.

Германският външен министър Аналена Бербок: „Изборите в Русия не са нито свободни, нито честни, резултатът от тях няма да изненада. Управлението на Путин е авторитарно, основано на цензура, репресии и насилие.”Германският президент Щайнмайер заяви чрез своята пресслужба, че няма да изпраща поздравления на Путин за победата му на изборите.

Британското външно министерство: „Провеждайки незаконни избори в Украйна, Русия демонстрира, че не е заинтересована от намирането на път към мир".

Полското външно министерство: „Гласуването се проведе в условия на тежки репресии срещу обществото, което направи невъзможен свободен, демократичен избор“.

БЪЛГАРИЯ НЕ ПРИЗНАВА ЧАСТИЧНО ИЗБОРИТЕ

"Проведените през последните 3 дни президентски избори в Руската федерация са поредното доказателство за нарастващия и систематичен натиск срещу опозиционни политици, неправителствени организации, независими медии и критици на режима в Кремъл. Нарушенията на гражданските и политическите свободи на руските граждани продължават и се разширяват. Руските избиратели бяха лишени от правото да направят информиран избор", декларира правителството на България. 

И още: "Отказът да бъдат поканени наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) е поредното доказателство, че режимът в Кремъл извършва нарушения на поети ангажименти в сферата на европейската сигурност и защитата на правата на човека като нейна интегрална част. Провеждането на т. нар. президентски избори и в незаконно окупираните територии на Украйна е още едно доказателство за грубо нарушение на международното право. България не признава резултатите от изборите, проведени в незаконно окупираните територии на Украйна. България и българските граждани остават на страната на демокрацията, върховенството на закона и защитата на правата на човека. В този контекст България продължава неотменимата си подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите й граници".