След двустранни срещи през цялата нощ за бъдещето на многогодишната финансова рамка за 2021 - 2027 година, по-късно през деня се очаква втори рунд от преговори в Брюксел. Субсидиите за земеделието се оказаха една от основните теми на разговорите, водени от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, предаде специална пратеничка на БНР.
След едночасов разговор между френския президент Еманюел Макрон и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел от Елисейския дворец направиха кратък анонс, че Макрон „води активна битка“, за да запази средствата за общата селскостопанска политика.
Около час продължи и срещата между Мишел и лидерите на Австрия, Дания, Швеция и Нидерландия. След срещата премиерът на Нидерландия Марк Рюте заяви, че преговорите на Мишел продължават.
„А аз отивам в леглото“, допълни с усмивка Рюте. Повечето лидери, които се оттеглиха за кратка почивка, си тръгнаха с усмивка, което обаче не е сигурен сигнал, че може да се стигне до пробив.
Вчера при пристигането си в Брюксел, премиерът Бойко Борисов заяви, че преговорите ще бъдат трудни, а той самият – предпазлив и все пак – оптимист: „Ако така завършат преговорите, мисля, че ние ще сме доволни“, посочи Борисов. Самият той обаче каза, че е бил посъветван от посланика ни в ЕС Димитър Цанчев да бъде максимално сдържан пред международните медии.
Освен около земеделието, сериозен дебат има и върху размера на общия бюджет. Конфликтните точки идват от страните – донори, които не желаят да правят още по-големи вноски към общата хазна, докато „приятелите на кохезията“, сред които и България, са готови на по-големи вноски от собствения си бюджет, стига след това отново да са в групата на нетните – получатели.
Основното впечатление от среднощните разговори е, че преговорите са много трудни, а готовност за отстъпки не се проявява от всички участници. Френският президент Еманюел Макрон проведе едночасова двустранна среща с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, от която излезе безмълвен. Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия - също настоява за повече пари за регионално развитие и земеделие, което стана ясно от публикация в Туитър на полския премиер Матеуш Моравецки.
Многостранна среща е проведена и с лидерите на страните – донори, които настояват за по-умерени харчове. Сред тях е и Нидерландия, но от анонса на премиера Марк Рюте не става ясно дали държавите са убедени, че трябва да внасят повече в европейската хазна.
Спорните точки са много – не само с колко пари трябва да разполага общата европейска хазна, в която се отваря пропаст след напускането на Великобритания, но и как да бъдат набавени. Европейската комисия и Европейският съвет имат по-близки предложения – за вноски малко над един процент от брутния национален доход на страните – членки. Европарламентът обаче настоява процентът да е 1.3, а председателят му Давид Сасоли вчера бе единственият, който даде нарочна пресконференция. На нея потвърди готовността си за диалог, но и категоричното неодобрение на предложенията на Комисията и Съвета.
Не е ясно какви отстъпки е готова да направи Урсила фон дер Лайен, която участва в множество срещи след пристигането си в Брюксел. Председателката на Европейската комисия категорично иска повече пари за зелената сделка, за наука и технологии.
Много спорни остават и въпросите със „собствените източници“ – т.е. приходите, които ще влизат директно в общоевропейската хазна от налога върху пластмасата и търговията с въглеродни емисии.
Ако не се стигне до скорошно решение, Европа е заплашена от безпрецедентна ситуация да остане без бюджет от началото на следващата година. Това ще забави създаването на оперативните програми за всяка държава, следователно – усвояването на евросредствата.
Най-вероятно срещата в Брюксел ще е една от най-дългите в историята. Тя започна вчера, а очакванията са да продължи до събота, което доведе и до промени в градския транспорт в Брюксел. Най-вероятно през март ще има нова голяма среща за парите на Европа, прогнозира пратеничката на БНР.
