След 5 национални избори, за които бяха похарчени близо 500 000 000 лв., българските политици отново не успяха да променят електоралните нагласи, които доминират в страната през последните две години. Победителят на изборите до последно няма да е ясен, защото разликата между основните претенденти ГЕРБ и ПП-ДБ е по-малко от 1% и до последно няма да се знае кой ще надделее.

Предсрочните парламентарни избори на 2 април почти напълно повториха резултатите от изборите преди 6 месеца, когато ГЕРБ спечели пред "Продължаваме промяната", ДПС, "Възраждане" и БСП. Тази неделя коалицията ПП-ДБ поведе в екзитпола на основните агенции с малко пред ГЕРБ, а останалите три партии затвърдиха позициите си. При 100 процента от паралелното преброяване, агенция като "Тренд" даде превес на ГЕРБ-СДС пред ПП-ДБ с 1.2%, "Алфа Рисърч" дадоха предимство на ГЕРБ от 0.6%, а "Галъп" обяви, че оттук-нататък трябва да изчакаме финалното преброяване на ЦИК, за да разберем кой е победител. 

Краят на изборния ден отново не даде чаканите отговори. Сбъднаха се прогнозите, че 1-вото място ще се оспорва от ГЕРБ и дясната коалиция ПП-ДБ. Потвърдено беше, че 3 партии имат сигурно място в парламента. Други 3 партии са близо до избирателната бариера. Единствената възможна разлика е, че мястото на  "Български възход" може да бъде заето от ИТН. 

Според екзитпола на "Галъп", ПП-ДБ печели изборите с 25.6%, втори е ГЕРБ с 24.8%. "Възраждане" става трета парламентарна сила, а в НС влиза и ИТН на Слави Трифонов. При тази ситуация, ПП-ДБ печелят 67 мандата, ГЕРБ-СДС - 65 места, "Възраждане" ще има 37 депутати, ДПС - 34, БСП - 26, а ИТН - 11 мандата.

Според екзитпола на "Тренд", ПП-ДБ също печели пред ГЕРБ, но само с 0.2%. И тук "Възраждане" е трета парламентарна сила, но ИТН остава извън парламента. При тези данни, ПП-ДБ и ГЕРБ ще имат по 72 мандата, Възраждане - 35, ДПС - 34, а БСП - 27 мандата. 

Резултатите обаче не дават отговор на най-важния въпрос - този за властта. Отново е ясно едно - само широка и безпринципна коалиция може да поеме властта в страната. Според изследване на "Алфа Рисърч" 65% от привържениците на ГЕРБ са съгласни да се състави коалиция между първите две политически сили на изборите, ако победителят не може сам. 22% не са съгласни, а 13% не могат да преценят. При ПП-ДБ ситуацията е доста по-различна - 49% са съгласни на коалиция с ГЕРБ при липса на друг вариант за управление, 37% са против, а 14% не могат да преценят.

"Видим е стремежът на привържениците на ГЕРБ най-после да излязат от изолация. Новината е, че има известно пречупване при привържениците на ПП-ДБ, които доскоро бяха крайно радикализирани по този въпрос. От останалите партии само "Възраждане" е категорично против такава коалиция", коментира Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч". "Коалиция между ГЕРБ и ПП-ДБ не може да има, защото идват местни избори. Може да има правителство на малцинството с подкрепа по някои ключови теми", смята Кънчо Стойчев от "Галъп". И двамата социолози смятат, че правителство на ГЕРБ-ДПС-БСП не може да има. "Коалиция с БСП вече е неприемлива и за ГЕРБ, и за ПП-ДБ по геополитически причини", каза Димитрова.

Избирателната активност също се движеше близко до тази от последните парламентарни избори през миналата година (39.4%). МВнР отчете, че активността в чужбина през целия ден е вървяла със 7-8% по-висока, отколкото на изборите през миналата година. По-висока бе активността в Турция и Великобритания.

4,2% от гласувалите са избрали "Не подкрепям никого", според 100% паралелно преброяване на "Алфа рисърч". Това прави около 113 000 гласа. За сравнение на 2 октомври този избор направиха 87 635 българи.

Непрекъснатите сигнали за дребни изборни нарушения и леки машинни повреди съпътстваха изборния ден.

Екзитпол:

РЕАКЦИИ

От ''Алфа рисърч'' заявиха, че според резултатите хората ясно са заявили на партиите, че не могат да спечелят тяхното пълно доверие. ''Има известно пренасищане с политическа тематка и партиите трябва да се замислят как да покажат по-добра перспектива за страната'', смятат социолозите.

Социологът Андрей Райчев заяви за ''Нова телевизия'', че ключовата роля сега се пада на съпредседателя на "Демократична България'' Христо Иванов, тъй като той е предложил  ''предправителствен процес на консенсус''. ''Той предлага разговор с ДПС, ГЕРБ и на тях самите, и който иска още. Ако те се разберат по толкова ключов и парлив въпрос като правосъдната реформа, на тази основа много по-лесно ще направят правителство за определено време, коалиционно ли, на малцинството. Ще имат време да уточнят министър-председател, изгоден за двете страни", каза Райчев. Според него основният политически сблъсък у нас не е ляво-дясно, а "местно-международно, локално-глобално". ''Не се понасят не само лидерите, но и електората. Не е обида да си местен, нито глобален, но това е ос, с която трябва да свикнем'', каза Райчев.

На въпрос дали е възможно най-накрая да се състави правителство, журналистът Константин Вълков каза в студиото на БНТ, че привържениците на първите две партии ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС искат да се състави правителство. И допълни, че въпреки това червените линии не трябва да се зачеркват, защото от тях произлизат важни въпроси. А и е възможно след окончателните резултати тези червени линии да станат по-дебели.

Според политолога Антоний Тодоров това, което лидерите на пртиите са заявили по време на предизборната кампания, е невъзможно за изпълнение. ''Те го знаят и отказват да дадат какъвто и да е отговор, казвайки, че ще видят резултатите", коментира Тодоров мълчанието на почти всички партии след края на изборния ден. "Лидерите на партиите се чудят какво да кажат, защото те казаха много", заяви той. И добави, че има три възможни центъра за съставяне на правителство - около ПП-ДБ, около ГЕРБ-СДС или и двете заедно. "Няма четвърти вариант. Всиччко е възможно, ососбено ако се прояви лицемерие, което няма как да се избегне в политиката", каза Тодоров.