Това са "най-безобразните избори в най-новата ни история", заяви пред БНР Стефан Манов - член на Обществения съвет към ЦИК.
Според него видеонаблюдението е извадило на показ фалшификациите, които се извършват на вота. Той съобщи, че на 1 април районните избирателни комисии (РИК) са дали указания на секционните комисии (СИК) дори да има проблем в протоколите им, да ги предават. "Причината за това е, за да не се бави предаването на документите и да не бъде критикувана ЦИК, че има проблем със струпване на СИК и опашки", каза Манов.
"Връщането на хартиената бюлетина не донесе един глас в повече на тези избори. Избирателната активност не само не се увеличи, тя е с 92 000 души по-малко от първите изцяло машинни избори на 11 юли 2021. Тогава гласуваха 2 775 000 души, а сега имаме 2 683 000 - изтъкна Манов. - Процентът избрали да гласуват с машина е 64.3%. Дори в Кърджали са гласували 60% машинно, в Турция - 64%, като има 18 секции където 0 са гласували на хартия. Във Видин, където най-малко хора са избрали машина, пак са 56%. Пука се митът, че избирателите не се справят с машините. Хората показаха червен картон на онези, които размахваха флашки и говореха нелепици от трибуната (на парламента) за кодове, които подменяли вота, които размахваха протоколи с 4 гласа разлика, а сега има огромни разлики."
Според Манов видеонаблюдението е показало комични, но и много тъжни ситуации.
"Казва се "да, по селата са по-неграмотни и затова секционните комисии не се справят". Но ето - в една от секциите в столичната френска гимназия на видеозаписа отчетливо се вижда как недействителни бюлетини са обявени за действителни и влизат в изборния поток - посочи Манов. - Попаднахме на секция, която доказва на практика парадокса на котката на Шрьодингер, която хем е жива, хем умряла. В столичното 24-о училище има 472 действителни гласа, отбелязани като такива и влезли в окончателния резултат. Същевременно срещу тези 472 гласа пише 0 гласове."
Членът на обществения съвет към ЦИК обвини самата избирателна комисия за тези "престъпни небрежности":
"ЦИК носи огромна отговорност. Ние, от Обществения съвет, създадохме доброволно страничка, на която всички РИК може да си проверят протоколите. После ЦИК направи своя. Тази контролна страничка обаче се появи изключително късно и я няма в методическите указания. Така че комисиите не бяха посъветвани да си проверяват там протоколите. Но пък в указанията пише, че всяка комисия трябва да направи ксерокопие на черновата на своя протокол - това са 18-20 страници, вижте на клиповете колко време им отнема на СИК да се борят с тези принтери и протоколи."
По-важната небрежност е, че "в софтуера за обработка на данните не е бил заложен фундаментален контрол на това сумата на действителни хартиени бюлетини и тези от машина да е равна на общата. Даже ЦИК е изпратила указания в деня на изборите РИК да приемат протоколи дори и да са светнали в червено, т.е. ако има разминавания в сумирането. Извадили сме 300 протокола, в които елементарната контрола за сумата на гласовете не е спазена".
Според Манов партиите трябва да поискат обжалване на резултатите в Конституционния съд и тези грешки да бъдат поправени "от уважение към изборния процес и демокрацията", независимо дали процентите на някоя партия ще се изменят леко.
За лъсналите фалшификации при видеонаблюдението, но и за липсата на законова база за наказания при такива нарушения, разказа и БНТ в свой материал.
"За първи път виждаме такива несъответствия между официалните резултати и между отечетените резултати от машините. Такова нещо не се е виждало, а вече имаме и видеонаблюдение", обяснява Цветелина Пенева, председател на Обществения съвет към ЦИК.
С промените в Изборния кодекс, приети в края на 2022 г., бяха посяти плодовете, които събрахме преди една седмица. Депутатите записаха смесено гласуване с хартия и машина, ръчно броене на машинните бюлетини, видеонаблюдение след края на изборния ден. Държавата купи близо 12 000 устройства, с които превърна броенето на бюлетини в риалити.
"Тъй като имаме поправяне на протокол, което значимо изкривява резултата, защото тук не става дума за 1-2 гласа, ние решихме да проверим дали има файлове от видеонаблюдение. И установихме, че такова има. Първоначално са вписани правилно и някой някъде, в РИК или на път за РИК, ги коригира", казва Цветелина Пенева.
КАК ИЗЧЕЗВАТ РЕАЛНИ ГЛАСОВЕ?
БНТ разказва за секция във Варна, където също има разминаването в сбора и реалния брой подадени бюлетини.
"С три подписа са коригирани числа, като са коригирани числата не само на брой гласове, но и на партиите, за които е гласувано. За коалиция ПП-ДБ са коригирани машинните гласове - от 41 са станали 4. За левицата - от 2 машинни гласа е записано 0. за БСДД - от машина 1 е станала машинна 0. Прелели са се в графата "Не подкрепям никого". Не са отишли в някоя друга партия, а са отишли в "Не подкрепям никого", обяснява Пенева.
Тези нарушения наблюдателите са установили от паметта на машините, които преди сами брояха подадените им гласове.
"84 гласа ги няма. И във файла от видеонаблюдението се виждат тези гласове, че са за там. Те дали са валидни гласове? Да. За нас това са необясними неща, които изискват сериозен анализ и като наблюдатели не сме ги забелязвали никога досега", казва Цветелина Пенева.
Има и гласове, които комисията брои, а после изведнъж изчезват. Изборният експерт и наблюдател Румяна Дечева дава пример от благоевградското село Горно Краище. Там има ожесточена дискусия кои бюлетини са валидни и кои - не. Но заради това че всяка секция решава да брои и да показва бюлетините по свое усмотрение, става видно, че на места
комисията брои бюлетини както Дяволът чете евангелието.
"Нищо не ни помага. Едни хора се карат, ние не виждаме какво е отбелязано. Едната ни внушава, че това е валидна бюлетина, а другата, че е невалидна. Други допълнителни хора идват и поглеждат. Това е най-добрият пример на безобразието да се въведе този начин на наблюдение и той да бъде натоварен с това обществено очакване за повече прозрачност. Това, което ние виждаме, са членове на СИК, които, вместо да работят в сътрудничество, се изпокарват помежду си", обяснява Дечева.
В една от трите секции в Буковлък - прочуло се като селото, към което МВР проявява голям интерес преди избори, се разразява подобен спор. Има и жалба за големия брой невалидни бюлетини. И тук видеонаблюдението изиграва своята роля.
"Имаше много бюлетини, подадени за ДПС и обявени за невалидни. И в един момент явно много хора са гледали преброяването в тази секция. Тя се води секция с рискови гласоподаватели. Те подадоха възражение по време броенето, преразгледа се резултатът. И повече от половината бюлетини (секцията) ги прие за валидни", каза Цветелина Пенева.
Няма правни последици при установени нарушения
Държавата даде близо 6.5 млн. лв. за телефони (с които да се излъчва онлайн), стативи и софтуер. В близо половината от всички секции в страната обаче телефоните не са изпълнили задачата си и видеопредаване на живо нямаше. И не само защото на места няма интернет покритие, но и защото комисиите не са успели да стартират процеса заради липса на обучение.
Но освен риалити, видеонаблюдението трябваше да гарантира по-добър контрол. Той се оказа относителен и трудно може да се използва като доказателство при явно нарушение на Изборния кодекс.
"Нашият законодател не е решил какво следва. Ако нещо стане с бюлетината от машината, не е решил. Не е решил, ако в това видеонаблюдение видим неща, които са недопустими, т.е. - какво от това?", пита Румяна Дечева.
Първо трябва да има оспорване на резултата в съответната секция, посочва преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова.
"Субектите, които могат да оспорят изборния резултат, са кандидатите, политическите партии и евентуално инициативни комитети там, където имаше двама независими кандидати. Те могат да поискат. А тези, които могат да оспорят, са субектите, които могат да сезират Конституционния съд".
Накратко - видеонаблюдението не променя нищо в този процес и то най-вероятно няма да се приеме като доказателство. Така, законовите промени не само върнаха работата на секционните избирателни комисии години назад, но и на тези, които трябва да ги проверяват - районните.
"И оттук нататък започваме да се питаме защо се получават тези несъответствия, нима софтуерът на РИК не е светнал червено, когато са се въвеждали? Отговорите са два, според мен. Единият е, че да, софтуерът на РИК е светнал червено, но хората са решили да приемат всичко, за да не чакат секционните комисии с часове, и да оставят оправянето на този протокол впоследствие да се оправя. Второто обаче за мен е по-притеснително. Това би означавало, че в софтуера на "Информационно обслужване" няма заложени контроли, които да проверяват тези сборове дали са верни. Но какво искаме от машини, които ги направихме на принтери. Ние ги накарахме да работят по начин, за който те не са направени. Най-голямата беда е, че ето такива несъответствия, каквито намерихме, подронват доверието в резултатите. А това не трябва да го имаме като общество", обобщава Цветелина Пенева.
