В българското общество има немалка група хора, които напълно отхвърлят медиите като източник на достоверна информация. 16% от населението на страната няма доверие в нито една медия. Това показва изследването „Доверие в медиите и медийно потребление през 2022 г.”, проведено по проект на Институт „Отворено общество” – София.
Тази подозрителност расте с възрастта на анкетираните – в групата между 31 и 40 години тези хора са 18%; между 41 и 50 години стигат до 21%, т.е. всеки пети. Само при хората в третата възраст делът им спада до 10 на сто.
Сред източниците на информация най-големи съмнения българите изпитват към социалните медии. Едва 6% вярват на достоверността на това, което срещат във Фейсбук и другите социални мрежи. При най-младите обаче, които са и най-активните потребители на мрежите, картината е доста по-различна – делът на доверчивите нараства до 16 на сто.
Българите вярват преди всичко на онова, което гледат на малкия екран – 42% имат доверие на телевизиите. В групата на най-възрастните те нарастват до 62 на сто. След това идват информационните сайтове в интернет с 26% положителен рейтинг. Те са особено популярни сред най-активните възрастови групи – от 18 до 50 години, сред живеещите в столицата и хората с най-високо образование. Обратно, телевизиите намират повече почитатели сред хората в провинцията и по-ниско образованите, сред които делът на ползващите интернет е по-нисък.
Радиото и вестниците, които някога доминираха сред медиите, сега разполагат с по-малко доверие дори от социалните мрежи. На радиото основно се доверяват малко под 3% от запитаните, а на вестници – малко под 2%.
Партийни цветове
Мнозинството от привържениците на БСП (73%), ГЕРБ (52%) и ДПС (50%) основно се доверяват на телевизията, когато имат нужда от информация за положението в страната. Интернет сайтовете изглеждат достоверни на едва 4% от привържениците на БСП и 2% от тези на ДПС. Сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е по-висок (около 25%), но остава два пъти по-нисък от заявяващите доверие към телевизията.
На другия полюс са симпатизантите на „Демократична България“ (ДБ) и „Възраждане“. 60% от симпатизантите на десницата и 46% от националистите се доверяват на интернет и едва 24-26% - на телевизията.
По средата са привържениците на „Има такъв народ“ (ИТН) и „Продължаваме промяната“ (ПП), при които се наблюдават сходни дялове на тези, които се доверяват на телевизията (42%) и тези, които предпочитат интернет, вкл. социалните медии (41-42%).
Хората, които отхвърлят медиите въобще, се срещат най-често сред привържениците на „Български възход” (32%), ДПС (27%) и „Възраждане“ (19%). Най-малко са недоверчивите сред симпатизантите на ДБ (2%), ИТН (6%) и БСП (7%).
По-малко телевизия и все повече "Фейсбук"
73% от анкетираните гледат телевизия всеки ден. Делът на хората, които всеки ден сядат пред малкия екран, е още по-голям в селата (82%), сред третата възраст (89%), тези с основно образование (80%), както и при симпатизантите на БСП, ГЕРБ и ДПС (81-83%). Като цяло обаче редовните зрители доста са намелели през последните 13 години, откакто се прави изследването – от 90% през 2009 г. до 73% сега.
За сравнение 54% влизат всеки ден в интернет. Техния дял обаче отбелязва значителен ръст – през 2009 г. са били 32 на сто. Значително повече от средното за страната ежедневно прекарват в интернет живеещите в София (62%) и областните градове (64%), младите до 30 години (70%), висшистите (74%), учещите (80%), както и привържениците на ДБ (89%) и отчасти тези на „Възраждане“ (67%).
Всеки ден 48% от анкетираните отделят време за Фейсбук и други социални мрежи. Всеки пети (21%) поне веднъж седмично пише коментар или споделя публикация, 7% го правят ежедневно, а 63% – никога. Сред политическите симпатизанти най-активни в социалните медии са отново тези на ДБ и „Възраждане“ – всеки трети от тях поне веднъж седмично споделя в социалните медии публикации, касаещи положението в страната.
Четенето – занимание за малцина
Вестници всеки ден четат 7% от анкетираните, а други 12% правят това няколко пъти седмично. Близо половината от анкетираните (48%) заявяват, че никога не четат вестници.
Ежедневно книги четат 14%, а още толкова твърдят, че го правят няколко пъти седмично. Всеки трети обаче е откровен, че не чете книги.
Радиото включват всеки ден 35% от анкетираните. 21% слушат от време на време през седмицата. Почти една четвърт въобще не го правят.
Данните са от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната през периода 6-16 юни 2022 година по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефективни интервюта. Максимално допустима грешка при 95% гаранционна вероятност: +/-3,1% при 50-процентен дял. Изследването на терен е проведено и финансиране по проект на Институт „Отворено общество“ – София от Алфа Рисърч.
