Медия без
политическа реклама

Кошлуков е готов да спре рекламата по БНТ

Държавата обаче ще трябва да компенсира бюджета на телевизията за това

МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Емил Кошлуков

Схемата, по която БНТ се финансира, ще се промени и издържаната от данъкоплатците телевизия ще започне да получава повече пари. Това обаче няма да стана чрез ръст на собствените й приходи от реклама и спонсорство, а с директна финансова инжекция от държавата. Това стана ясно от думи на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков. Въпреки че в момента три работни групи обсъждат какви редакции на Закона за радиото и телевизията да се приемат и въпреки че все още нито една от тях не е излязла с конкретни предложения, бившият депутат се изказа повече от оптимистично относно увеличението на държавната субсидия за телевизията.

„Слава богу, ще променим закона, имаме подкрепата и разбирането на кабинета, на министерството на културата и на комисията по медиите. Започнаха работните групи, да се надяваме, че ще оправим това прословуто финансиране. Принципно, в закон“, коментира Кошлуков по БНТ1. Той даде да се разбере още, че е съгласен БНТ да не излъчва никаква реклама, ако евентуалните постъпления от нея се калкулират като сигурен приход от държавата. Идеята на шефа на БНТ изглежда доста хитроумна, като се има предвид, че собствените приходи на обществената медия трайно падат. 

За предстояща промяна в модела на финансиране на БНТ и БНР стана дума и на заседанието на Съвета за електронни медии. Регулаторът не се реши да даде изпреварващо становище относно проекта на БСП за промени в медийния закон, с които парите за двете медии да се обвържат с размера на БВП. СЕМ гласува единодушно да изчака и да научи какви решения по темата ще вземат работните групи, две от които са към Министерството на културата, а една е създадена със заповед на шефа на медийната комисия Вежди Рашидов. От част от изказванията обаче също се разбра, че се задават сериозни промени в системата за финансиране на БНР и БНТ.

В началото на декември БСП внесе проект за изменение на закона за радио и телевизия, с който държавната субсидия на двете медии спира да се предлага от Министерството на финансите и започва да се изчислява като процент от БВП. Искането на левицата е това да е в размер на 1,5 промила от него за предходната година. През 2020 г. БВП на страната се очаква да достигне 126,7 млрд лв. Вече гласуваната държавна субсидия за БНТ през т.г. е в размер на около 71 млн. лв., а на БНР – почти 47,5 млн. лв. Ако предложението на БСП се приеме, общото увеличение за радиото и телевизията ще е около 80 млн.

Парите трябва да постъпват във фонд „Радио и телевизия“. Такъв има и в сега действащия Закон за радиото и телевизията, приет през 1998 г., но на практика в него никога не са се набирали постъпления. БСП предлага той да се управлява от ръководство, в което влизат представител на финансовото министерство, на министерството на транспорта, на БНТ и БНР, както и представител на частните радиа и телевизии.

В деня след внасянето на законопроекта на БСП управляващите внесоха свое предложение до 31 март т.г. министерството на Боил Банов да представи план за развитие на медийната среда у нас. Планът трябва да включва и идеи за бъдещото финансиране на БНТ и БНР. Искането на управляващите бе подкрепено и от опозицията.

Нито ГЕРБ, нито опозицията обаче говорят за промяна на модела на тотална политическа доминация при назначенията на членове на СЕМ, от които очевидно в бъдеще ще зависи все повече и повече. Последният пример за такава доминация и партийни, а не експертни назначения, е от обновлението на регулатора м.г. Тогава по еднолично предложение на Вежди Рашидов за нов член на СЕМ бе назначена завършилата аграрна икономика с успех 3.89 и нямаща нищо общо с медиите Галина Георгиева. 

Още по темата