След последните нападки на управляващите към представители на различни медии вече е ясно, че властта в България атакува по всякакви начини неудобните журналисти, че продължава тенденцията да се овладяват и заглушават критичните гласове и че се правят все по-яростни опити професията да се постави в услуга на силните на деня. Политиците успешно разединяват гилдията и разделят представителите й на "наши" и "чужди", на "частни" и "държавни" медии и т.н. Част от работещите в проправителствените средства за масова информация с охота се включват в този процес на страната на управляващите.
Около тези позиции се обединиха участниците в обществена дискусия за медийната среда в България, организирана от Съюза на българските журналисти. Поводът за нея бяха събитията през последните дни, в които заместник-председателят на парламента Валери Симеонов се опита да обвини в корупция журналистите от Би Ти Ви Венелин Петков и Антон Хекимян, а премиерът Бойко Борисов се обърна с "мисирки" към придружаващите го журналисти.
"След серията изявления на хора, заемащи публични постове, мога да кажа, че преживяваме най-тежката криза в българските медии досега. Тези и други сходни събития от последните седмици показва колко тежка е ерозията на публичността у нас. Случващото се очевидно е обект на силно външно внимание, след като дори "Репортери без граници" поискаха защита на българските журналисти през европейските структури. Вие сами виждате как беше смачкана разследващата журналистика, как се купуват медии, за да изчезнат от тях неудобните журналисти. След това тези журналисти отиват на следващото място, където също ги настига дългата икономическа ръка. До 2008 г. се спазваше някакво европейско приличие, имаше стандарти и норми. След икономическата криза всичко беше хвърлено на този вид интерес. Още по-печален е фактът, че някои представители на нашата професия си позволиха да твърдят, че медийната картина у нас се изопачава. За мен това означава, че тези "колеги" работят под прикритието на държавната власт, което предизвиква всички неприятни факти от последните дни", коментира членът на УС на СБЖ Валери Тодоров.
Според него голяма вина за тежкото положение на независимите журналисти носи Съветът за електронни медии, който никога не е защитил репортерите от посегателствата на управляващите. Представители на съвета не присъстваха на срещата, въпреки че организаторите изрично посочиха, че те са били поканени. Липсваха и членове на комисията по културата и медиите в Народното събрание. "СЕМ се превърна в надзор на самите медии. От експерти и личности в по-ранния му етап членовете на СЕМ все повече бяха заменяни с политически аватари, които изпълняват чужда воля, нямат собствена значимост и компетентност. Затова е лесно да бъдат манипулирани и е лесно тяхното мнение да се подмени", допълни той.
Тодоров каза още, че не очаква нищо положително за защита на независимата журналистика от предстоящите промени в Закона за радиото и телевизията, по който работят три работни групи - две към Министерството на културата и една под егидата на шефа на медийната комисия в НС Вежди Рашидов. Резултатите от тях трябва да станат известни до края на март. Самият Тодоров е поканен да участва в последната група като независим експерт. Той поясни, че управляващите не показват нагласа да променят модела за избор на членове на СЕМ и да включат гражданска квота в регулатора, която да бъде по-голяма от броя на политическите представители. "Резултатите от работата на тези групи са нищожни с изключение на тази към МК, която трябва да транспонира европейската директива за аудио-визуалните услуги. От случващото се в групата, на която аз съм член, се вижда, че резултатите, които трябваше да се появят в края на януари, няма да се появят и в края на февруари. Съмнявам се и какво ще се появи през март. Най-тревожното е, че накрая ще получим готови уравнения, в които и двете страни ще са предварително решени. А ние ще послужим за прикритие на всички тези деформации", коментира бившият генерален директор на БНР.
