Българският футбол ще запомни 2022 г. като една от най-тъжните в историята си. И не толкова откъм резултати, а заради тежкия разлом между футболните хора в страната - ръководители и фенове.
Свои срещу свои
Всичко започна от опита на Димитър Бербатов да проведе конгрес на 18 март. В НДК действително се състоя форум, но в него участваха едва 76 представители на клубове (11% от всички членове на БФС) - и всичките те гласуваха за избирането на Бербатов за президент. За този опит за конгрес своята вина носи и футболният съюз, тъй като първо отмени твърде късно насрочения за същата дата редовен конгрес, а след това - защото запази зала в НДК, която бе използвана от опозиционерите.
БФС веднага реагира с тежки мерки - изключи от системата си 62 от участвалите клубове, на останалите наложи санкции. Най-голяма глоба имаше за "ЦСКА-София" (15 000 лв.), чийто изп. директор Филип Филипов получи забрана да заема ръководни постове във футбола за срок от 1 година (не че я спазва).
По-късно Софийският градски съд не призна взетите решения на 18 март, но пък постанови, че БФС трябва да възстанови правата на въпросните 62 клуба - нещо, с което Изпълкомът отказа да се съобрази. Като мотив бе изтъкнато, че на проведен редовен конгрес на 20 май делегатите са отказали да върнат отцепниците. Дали отказът е бил по съвет от управата на БФС или от страх да не последват съдбата им (както твърди Бербатов), но разцеплението е факт. 62 клуба спряха да функционират - в тях деца загубиха правото си да тренират и играят футбол, треньори да упражняват професията си, а футболисти да участват в първенства и турнири. Това не може да бъде оправдано с никакви доводи, още повече, че има и становище на съда в полза на тези клубове. И не на последно място - така опозицията бе обезкървена.
Какво ще се случва в тази посока през 2023 г. може само да се гадае. Но се стигна дотам, че повечето събития ще зависят от съда. Има немалка вероятност и на последна инстанция да бъдат анулирани решенията от конгреса от 12 октомври 2021 г., на който Борислав Михайлов бе избран за пети мандат. Това пък може да наложи нов изборен форум, който всички се надяват да бъде обединителен най-сетне и да не бъде оспорван. За там вече се спрягат в публичното пространство други фаворити за президент, сред които не е Михайлов (мениджърът Лъчезар Танев, президентът на ПФЛ Атанас Караиванов, а Бербатов и екипът му също ще пробват сили).
На клубно ниво - все по-надолу
Футболът ни отдавна не е конкурентен на европейската сцена и това пак бе доказано през 2022 г. Този път имахме само един участник в груповата фаза на евротурнир - "Лудогорец", след като в предишните две години бяха два - разградчани и "ЦСКА-София". От своя страна, 11-кратният (вече) първенец не успя отново в атаката си към групите на Шампионската лига, като се "спъна" в "Динамо" (Загреб). Участието в Лига Европа бе достойно, но и там не бе изпълнена целта - продължаване напред, въпреки победите над "Рома" и ХИК. И остана да се защитава честта в третия по сила турнир - Лига на конференцията, където съперник в плейофите през февруари ще е "Андерлехт".
В първенството бе интересно до един момент заради малката точкова разлика между отборите в първата шестица. Накрая повечето изостанаха, особено разочароващ бе сривът при "Левски" (за момента шести). Третият - "ЦСКА 1948", вече е на 8 точки от върха, а и остана без основната "причина" за тази позиция - треньора Любослав Пенев, който напусна и бе сменен от Тодор Янчев. Все пак има някаква интрига за вътрешно ползване - за пръв път от 2014 г. насам "Лудогорец" (43 т.) няма да зимува на първото място, на което сега е "ЦСКА-София" (44 т.).
Националите се изложиха и опитват да измият срама
Картината в националния отбор не бе по-различна, няма и как да е. В началото на годината селекционерът Ясен Петров получи задача да класира отбора на първо място в групата в Лига на нациите и така да гоним класиране за Евро 2024. Вместо това загубихме от Грузия (2:5), заради което Петров си подаде оставката. Завършихме и 1:1 с тоталния аутсайдер Гибралтар. А в подготовка за тези двубои Петров записа и унизителна загуба с 1:2 от Катар (първа в историята ни от този съперник). И така постепенно влязохме в списъка с "футболни джуджета".
БФС реагира с назначаване на сърбина Младен Кръстаич за селекционер. Това бе еднолично решение на Борислав Михайлов, в каквато и форма да го обличат от футболния съюз. Кръстаич започна обнадеждаващо - три поредни победи (5:1 над Гибралтар, 1:0 над Северна Македония и 2:0 в контрола срещу Кипър). Тимът ни дори се спаси от изпадане в по-долната Лига D в Лига на нациите и финишира втори в групата, което все е нещо. Накрая завършихме 0:0 в контрола с Люксембург, които вече броим за равни.
От БФС се похвалиха с възхода на държавния тим. Числата обаче показват застой - завършихме като №71 в световната ранглиста на ФИФА и в края на 2021 г., и в края на 2022 г. Но добрата серия в последните мачове едва ли щеше да е налице, ако се бяхме съгласили на контрола с вече настоящия световен шампион Аржентина в искания от тях период 25-30 септември (б.р. - мачът ни със Северна Македония бе на 26.IX). Южноамериканците все пак си намериха съперници за тези дати и разбиха с по 3:0 Хондурас и Ямайка.
Сега предстои да се види истинската стойност на присъствието на Кръстаич и дали въздействието му върху националите е довело до траен възход. Между края на март и края на ноември предстоят квалификации за Евро 2024, в които съперници ще са ни Сърбия, Унгария, Черна гора и Литва.
