Ако не друго, през 2024 г. българският футбол поне вече не е ръководен от президента на БФС Борислав Михайлов, който заедно с най-приближените си от ръководството обра обществените негативи. Генерално погледнато - започна промяна, поне на книга.
Футболният съюз беше оглавен от Георги Иванов-Гонзо, който неколкократно увери, че желае и започва реформи. И действително - доста от задържалите се с години ръководни кадри, включително и изп. директор Борислав Попов, бяха сменени. Самият Попов бе заместен от Андрей Петров, а в оперативното ръководство влязоха доста нови (и млади) лица - Добрин Гьонов стана зам.-изпълнителен директор, а Кирил Котев - технически шеф. За каузата на новата управа работи дори и известната бивша сноубордистка Александра Жекова, която пък стана психолог на националните формации.
Георги Иванов махна и председателя на Съдийската комисия Давид Борбалан, след като му даде известен толеранс. На поста засега е бившият рефер Станислав Тодоров, но и той е назначен с изричното предупреждение, че ще си замине, ако съдиите продължат да се излагат по мачовете. Грешките понамаляха, но тепърва идват важни мачове, в които ще се решават места за евротурнирите и изпадащи и тогава ще си проличи дали е трайна тенденция.
Все пак Иванов трябва да бъде похвален, че
дръзна да предприеме дългоочакваната промяна
и да започне прехвърлянето на административните функции от БФС към Професионалната футболна лига (ПФЛ). Процесът трябва да приключи за началото на сезон 2026/27. Все още изглежда далеч, но поне има ясна перспектива за клубовете, че ще могат да вземат важни административни решения. Съответно и негативите към БФС да намалеят.
Но и първите месеци на новото управление не минаха без разправии и сръдни. Недоволството бе най-вече от непоканените на празненството за 100-годишнината на БФС (закъсняло с година), което бе уважено от президентите на ФИФА - Джани Инфантино, и УЕФА - Александър Чеферин.
Действително влиятелно присъствие, но дори и в куртоазните слова на гостите се промъкна мнението им за българския футбол. Инфантино, да речем, намекна, че може да получим голямо първенство, но трябва първо да си оправим инфраструктурата. Сиреч - няма да е никак скоро. А в речта си той не пропусна да отбележи, че празненството всъщност е на 101-вата годишнина на БФС, т.е. бил е съвсем наясно защо бе отменено тържеството през 2023-та - покрай недоволството срещу Борислав Михайлов.
Сред сърдитите, че не са поканени, бяха Стилиян Петров и Димитър Бербатов. Но от БФС обясниха за първия, че бил поканен (по телефона) и отказал, а после публично споделил огорчението си. Бербатов пък просто не отговарял на позвъняванията. И това напълно нагледно доказа защо всъщност прословутият със своята некомуникативност бивш нападател на "Манчестър Юнайтед" не бе избран за президент на БФС.
Гонзо претърпя и първа несполука с националния отбор, който винаги е бил лицето на българския футбол.
Лице, но не за гордост,
поне не през тази година. Това е изводът от представянето на националите през 2024 г. Те бяха получили задача да се класират на първо място в групата си в Лига С на Лигата на нациите, но останаха втори и все пак ще играят плейоф през март срещу силния отбор на Ирландия за качване в Лига В. Иначе отборът, воден от селекционера Илиан Илиев, до голяма степен стабилизира представянето си. Чисто статистически - националите започнаха годината като №83 в света и я завършиха като №82 - т.е. поне не се сринаха още надолу. И все пак това се оказа най-задното ни класиране в края на годината от създаването на ранглистата на ФИФА през 1992 г.
Но да погледнем от добрата страна - в десетте си официални мача българските футболисти дори постигнаха три победи. Вярно, с по 1:0, при това срещу Танзания, Северна Ирландия и Люксембург, но все пак победи. А загубата бе само една, но пък разгромна. Онова 0:5 от Северна Ирландия бе доста болезнено и показа всички слаби страни, както и изоставането на футбола ни от средноевропейското ниво.
Дали в крайна сметка националите са стъпили най-сетне на дъното и предстои да се оттласнат от него? Отговорът сигурно ще бъде получен през 2025 г., когато първо през март предстоят двата плейофа с Ирландия, а наесен стартират и квалификациите за Мондиал 2026. Там България попадна в много тежка група заедно с Турция, Грузия и един измежду Испания и Нидерландия. След тези мачове или ще изплуваме нагоре геройски, или пак ще трябва да констатираме, че изоставането от другите е голямо и достигнатото дъно е фалшиво, защото пропадането продължава.
Индикации за това фалшиво дъно
даде и представянето на българските отбори в евротурнирите. Отново само "Лудогорец" успя да достигне до основна фаза - но пък не на мечтаната Шампионска лига, а на Лига Европа. Обаче и там липсата на конкуренция в нашата Първа лига си каза думата, та разградчани, които тази година спечелиха 13-ата си поредна титла, не успяха да спечелят нито един от мачовете си тази есен. А постигнатите три равенства (0:0 с "Виктория", Пилзен; 0:0 с "Лацио"; 2:2 с АЗ "Алкмаар") бяха приети като успех. Малки шансове за плейофите към 1/8-финалите все още има, но май моментното 32-ро място от 36 отбора в Лига Европа нагледно отразява положението ни.
На този фон "Лудогорец" продължава да крачи уверено към 14-ата си поредна титла в България, след като завърши годината с 13 точки аванс пред следващите - "Ботев" (Пд), "Черно море" и "Левски". И въпреки това толерирането на разградчани от съдиите в някои мачове продължава да е очевадно. Което им прави нови и нови лоши услуги за Европа.
Що се отнася до конкуренцията - тя до голяма степен трябва първо да се справя с вътрешни проблеми, преди да мисли за реален спор с "Лудогорец" за титлата. Да, "Ботев" (Пд) успя да измъкне Купата на България под носа на разградчани във финала на 15 май, но през ноември собственикът на клуба Антон Зингаревич получи 10-годишна забрана за влизане в България и вече не е съвсем сигурно дали ще продължи да финансира отбора.
В "Левски" пък значителна част от феновете продължават конфликта със собственика на клуба Наско Сираков, който пък внезапно освободи треньора Станислав Генчев въпреки приличните резултати и представяне. А модернизирането на ст. "Георги Аспарухов" в момента е заложник на тежки процедури и не му се вижда дори началото.
За сметка на това
ст. "Българска армия" бе сринат напълно
и започна неговото изграждане наново. Съоръжението трябва да бъде завършено през пролетта на 2026 г. Все още е под въпрос дали тогава отборът, който ще играе на този стадион, ще бъде на нивото на обещания модерен стадион.
"ЦСКА-София" изпраща година на промяна, в която собственикът Гриша Ганчев отстъпи властта в полза на контролираната от "Уинбет" фондация "Национален фонд за спорт, култура, изкуство и наука". Но това бе и година на срам, не само заради трите треньорски смени (освободени бяха Нестор Ел Маестро, Стамен Белчев и Томислав Стипич). Имаше серия с 3 и с 4 поредни загуби, а при сегашния наставник Александър Томаш отборът завърши годината осми в първенството, със 7 загуби в един сезон. Но най-позорното петно върху клуба, а може би и върху футбола ни въобще през 2024 г., бе лепнато от феновете, които нахлуха по време на плейофа за квота за Лигата на конференцията срещу "ЦСКА 1948" и... погнаха да бият своите си футболисти.
Чуват се призиви да се престане с това черногледство към българския футбол. Но тук има само реализъм. Чисто инфраструктурно имаме само един съвсем нов стадион - "Христо Ботев" в Пловдив, но пък се оказа, че тревата на неговия терен се спарва и изсъхва, а самото игрище прилича на разорана целина. Това изпитаха два пъти националите - в мачовете с Люксембург и Северна Ирландия, та дори британските медии се присмяха на състоянието на терена.
И още нещо - как да говорим за просперитет на Първа лига, като два клуба си търсят нов собственик (пловдивският "Локомотив" и варненският "Спартак 1918"); в няколко други заплатите се бавят; за Зингаревич и "Ботев" (Пд) вече стана дума; а в "Ботев" (Вр) сериозно обмислят възможността да прекратят участие заради съдийски отсъждания в тяхна вреда.
Дали има наистина поводи за оптимизъм, или дъното е фалшиво - "всеки сам си преценя".
