Григор Димитров даде необичайно емоционално интервю пред bTV. В един от редките си лични разговори с българските медии 32-годишният хасковлия сподели множество откровения по отношение на живота на професионалния тенисист и собствените си лишения, свързани с него.

Ето част от репликите на първата ни ракета по най-разнообразни теми:

За критиката

"Всеки може да играе от дивана вкъщи. Баща ми обаче от дете ме е научил, че на корта има само един победител. А ние сме много в тура и това означава, че в повечето време останалите са губещи. Не може всички да сме вечно победители. Не искам да се защитавам и да отговарям. Не е моя работа. Моята работа е на корта."

За самотата

"Кортът е едно от най-самотните места на света. Там няма с кого да си кажеш нещо. Там имаш само себе си. Там трябва да слушаш себе си, да разбереш себе си, да изпращаш правилните сигнали към себе си. Ти си най-добрият си приятел. Всеки има този диалог със себе си. Особено когато играеш. Това чувство в стомаха. Пулсът ми, който се ускорява. Нощта преди мач. Толкова моменти има още преди да започнеш мача. Там разбираш повече за себе си."

За България

"Осъзнах какво означава за мен тази подкрепа, с българските знамена по трибуните, някъде около 2015 г. И оттогава това чувство не ме е пускало нито за миг. Безценно е. Аз съм българин и колкото пъти побеждавам, побеждава и България. Ядосвам се, когато губя, защото губи България, губят и родителите ми."

За родителите

"Ние сме много сплотено семейство. Днес осъзнавам, че споделям с родителите си много повече, отколкото преди години. Те усещат винаги, когато имам нужда да бъдат до мен. И има нещо много специално в това да кажа: "Искам да сте с мен". В забързания ритъм на дните ми, в моментите, в които е най-тежко, когато сме заедно, тогава и дните стават някак по-красиви."

За мама с любов

"Има един безценен урок от майка ми, който помня от дете. Тя винаги ми казваше: "Преди да бъдеш велик шампион, не забравяй да бъдеш добър човек". Това са думи, които постоянно са в главата ми. И никога не бих могъл да пренебрегна и забравя."

За своето по-малко аз

"Какво бих казал сега на Григор, който е на 13-14 години? Бих му казал никога да не спира да бъде себе си. Винаги да продължава. Има моменти в моя живот, които със сигурност е можело да бъдат различни, но дори и сега да имах възможност да се върна назад и да ги направя по-добре, не бих се върнал. Бих продължил напред."

За това как иска да бъде запомнен

"Не знам как ще ме приемат хората накрая. Знам само, че нещото, с което винаги съм бил горд, не са постиженията. Горд съм, че никога не се предадох, че не се предавам. Не се предадох и в моментите, в които исках да се предам. Имал съм моменти, в които може би не исках и да продължа. Може би не издържах. Никой не ги знае тези моменти. Но намерих сили да продължа."