Световното първенство по футбол започва след броени часове и запалянковците по цялата планета тръпнат в очакване да видят своите любимци в действие. Фаворитите за титлата винаги са ясни предварително, но никога не може да бъде предвидено кой точно ще обърка сметките им. А такива се намират почти всеки път.
Историята на мондиалите помни не една и две сензации, като сред тях има и дълбока българска следа. Ето сбита селекция на най-паметните походи на аутсайдери във финалите на шампионата на планетата на ФИФА:
Мондиал `66: КНДР
Севернокорейците изваждат голям късмет със самото си участие на световното първенство в Англия - ФИФА дисквалифицира Южна Африка заради апартейда, а останалите африкански държави отказват да участват в знак на протест заради само едното място, отредено за континента. Квотата трябва да се разиграе между Австралия и двете Кореи, но Южната отказва да играе срещу Севера поради политическия конфликт.
В крайна сметка КНДР разбива австралийците в два мача с общ резултат 9:2 и попада в група с СССР, Чили и Италия. Пристигането на азиатците на турнира в Англия предизвиква много политически проблеми, възникнали след Корейската война - не всички са доволни от знамето, химна и като цяло присъствието на Северна Корея на световното първенство. В резултат на това британците решават да свирят химните само на откриващия мач и на финала, а организаторите забраняват на играчите да контактуват с местните.
Въпреки натиска и поражението от Съветския съюз (0:3) в първия мач, севернокорейците стават героите на турнира. Първо в последните минути се спасяват срещу Чили (1:1), а след това побеждават Италия (1:0).
Всъщност КНДР изведнъж се превръща в любимец на феновете. И приказката може да стане още по-красива: на 1/4-финалите корейците водят с 3:0 в 25-ата мин. срещу Португалия на "Гудисън Парк", преди Еузебио да вземе нещата под свое командване и да изпрати Северна Корея у дома (3:5).
Мондиал `86: Мароко
Световното първенство в Мексико е второто с два африкански отбора. Алжир се котира по-високо, от Мароко никой не очаква нищо. Още повече, че тимът на бразилския селекционер Жозе Фария попада в смъртоносна група. Англия има един от най-силните отбори в турнира, Полша завършва трети на предишния мондиал, а Португалия е полуфиналист от Евро `84.
Но мароканците са напълно подготвени: пристигнат в Мексико 40 дни преди началото, за да се адаптират към климата, и играят контроли с местни клубове.
Фария разчита на защита и дисциплина - не успява в атака, така че залага на обезличаване на противника. В първия кръг мароканците удържат поляците със суперзвездата на Серия А Збигнев Бониек (0:0), след което спират и Англия, която играе с човек по-малко от 42-рата минута (0:0).
В решаващия кръг всички са застрашени от отпадане, а Мароко внезапно сътворява сензация - вместо да се затворят в глуха отбрана, африканците стартират дръзко (2 гола за 30 минути). Въпреки цял куп звезди в състава (включително гръбнака на "Порто", който година по-късно взима КЕШ) португалците успяват само да се спасят от пълен разгром - 1:3.
Мароканците стават първият представител на Черния континент в плейофите на световно първенство, но мечтаят за 1/4-финал. Този път автобусът е паркиран и германците не успяват да го пробият чак до 90-ата мин., когато Лотар Матеус вкарва от пряк свободен удар.
У дома отборът е посрещнат от 100 000 души, а в края на годината вратарят Баду Заки получава приза за най-добър футболист на Африка.
Мондиал `90: Камерун и Коста Рика
Въпреки скорошните успехи на Мароко африканците все още са подценявани - и това е досадно. Например камерунският нападател Франсоа Омам-Бийк казва:
"Мразим, когато европейски репортери ни питат дали ядем маймуни и имаме ли знахар. Ние сме истински футболисти и го доказахме днес."
Той изрича репликата след своя исторически гол в 61-вата мин., донесъл победата на Камерун над световния шампион Аржентина в мача на откриването (1:0).
Във втория кръг 38-годишният Роже Мила се превръща в герой - ветеранът е извикан точно преди началото на световното в Италия по лично настояване на президента на страната Пол Бия, въпреки че се е отказал от националния отбор три години по-рано. Първо "дядото" вкарва два на Румъния, след като влиза като резерва (2:0), а след това прави дубъл и в продълженията срещу Колумбия на 1/8-финала (2:1).
Камерун има шанс да стигне още по-далеч - на 1/4-финалите седем минути преди края Гари Линекер спасява Англия от поражение с гол от дузпа. В продълженията африканците пропускат повече, а Линекер отново бележи от дузпа (2:3).
Но изглежда, че "неукротимите лъвове" не са особено разстроени: Емануел Мабоанг казва, че отборът е психически изтощен и вече така или иначе иска да се прибере у дома. Нещо повече, футболната федерация предупреждава, че в случай на полуфинал парите няма да стигнат дори за хотел.
Сред героите на Камерун е треньорът Валерий Непомняшчи - две години преди Мондиал `90 президентът Бия иска от СССР какъвто и да е наставник, който е готов да работи в Африка. На самото световно в Италия думите на руснака са превеждани от мъж, който работи като шофьор в посолството.
Другата сензация на турнира е отборът на Коста Рика, който за първи път се класира на световно първенство. И ако камерунците все пак имат някои известни играчи, то Бора Милутинович е събрал в селекцията си полуаматьори - на Ботуша пристигат таксиметров шофьор, работник в плантация за захарна тръстика и други, за които футболът е малко повече от хоби.
Легендарният специалист от Югославия обаче прави същинско чудо: Коста Рика губи от Бразилия само с 0:1, а освен това шокира Шотландия (1:0) и Швеция (2:1). На 1/8-финалите новобранците са разбити от последния отбор на Чехословакия (1:4), но този състав е със статут на икони у дома и до ден-днешен.
YouTube
Мондиал `94: България
Сходно е отношението на сънародниците към тима на България от 1994 г. Първоначално отборът на Димитър Пенев дори не може да си помисли за участие във фазата на елиминациите на световното в САЩ, след като катастрофира тежко на старта срещу Нигерия (0:3), а тепърва предстои мач срещу Аржентина.
За самочувствие "лъвовете" разбиват съседите си от Гърция (4:0), след което се възползват максимално от допинг санкцията на Диего Марадона и се справят по забележителен начин с аржентинския състав, теглен от Диего Симеоне, Габриел Батистута и Клаудио Каниджа (2:0). Три гола в двата мача забива Христо Стоичков, а в "Пеневата чета" се открояват още Красимир Балъков, Йордан Лечков, Емил Костадинов, Трифон Иванов, Борислав Михайлов...
След това българският тим елиминира Мексико след дузпи, за да сервира най-голямата сензация на турнира - обрат на 1/4-финалите срещу световния шампион Германия (2:1). Четвърт час преди края Бундестимът води след попадение от дузпа на Матеус. Но в рамките на три минути Стоичков и Лечков предизвикват среднощни улични тържества във всички населени места в родината си.
Следва злощастно поражение на 1/2-финала срещу Италия на Роберто Баджо (1:2), а в мача за бронзовите медали съставът на Пенев вече няма нито емоционални, нито физически сили срещу Швеция (0:4). Въпреки това посрещането в София е като за световна титла.
Мондиал `98: Хърватия
Ако хърватите излязат от групата си на световното първенство, те винаги изненадват: още от първото си участие през 1998 г., когато финишират трети само седем години след като получават независимост. На турнира във Франция се залага именно на патриотизма.
"Възползвах се от силния национален дух в отбора - казва старши треньорът Мирослав Блажевич. - Ние бяхме малко позната страна и това беше нашият шанс да привлечем вниманието на цялата планета. Беше много лесно да мотивирам играчите."
След победите над Ямайка (3:1) и Япония (1:0), мачът с Аржентина (0:1) е формалност. Инерцията е постепенно набрана в плейофите: първо хърватите надделяват над Румъния (1:0), а след това неочаквано разбиват германците (3:0).
Лудите балканци са спрени от френския десен бек Лилиан Тюрам, който отбелязва два гола на 1/2-финалите (2:1). Това са единствените попадения в цялата кариера на защитника за националния отбор, включваща общо 142 мача.
Въпреки това хърватите напускат световното с медал - победа в малкия финал над Нидерландия (2:1) благодарение на Роберт Просинечки и Давор Шукер. Покрай тях приказката написват още Славен Билич, Звонимир Бобан, Марио Станич, Игор Тудор...
"Цялата страна беше щастлива и много горда, но аз бях тъжен. Ако имах опита, който имам сега, Хърватия щеше да бъде световен шампион", казва Блажевич през 2018-а - годината, в която "ватрените" загубиха финала в Русия срещу... Франция.
Мондиал `14: Коста Рика
Единственият отбор, който два пъти се представя сензационно на световно първенство. През 2014 г. костариканците вече не са считани за такива аутсайдери като през 1990 г. Но пък тимът попада в група с Англия, Италия и Уругвай. Какви шансове въобще има в подобна компания?
Фаворитите мислено добавят по три точки в сметката си още преди началото на надпреварата. Само че Кейлор Навас (все още не в "Реал", но вече доста близо), Джони Акоста, Джоел Кембъл, Браян Руис и Елцин Техеда разочароват всички "експерти".
Всичко започва с победа над Уругвай (3:1) въпреки допуснатия първи гол. Следва още един успех срещу Италия (1:0), за да се стигне до равенство с Англия (0:0) и първо място в групата.
В елиминациите селекцията на колумбиеца Хорхе Пинто разиграва драма с Гърция, приключила щастливо с дузпи след 120 минути. Герой е Навас, който отразява изстрел от 11 м на Теофанис Гекас и месец по-късно позира на "Сантяго Бернабеу".
На 1/4-финалите упражнението се повтаря срещу Нидерландия, но този път дори Кейлор не може да помогне и развръзката е в обратната посока. Величието на онзи отбор на Коста Рика обаче е необратимо.
