В българския волейбол регулярно се поставят цели - коя от коя по-високи. Само по себе си това, разбира се, е похвално - за да се развиваш, трябва да имаш начертан план и да го следваш. Проблемът e, че обикновено тези цели остават нереализирани. И още по-смущаващо е, че това не води до никаква промяна. Напред към следващата цел! Нищо че предишната не е изпълнена и наполовина.
Да вземем например целите пред селекционера на мъжкия национален отбор Силвано Пранди. Някои от тях поставени от самия него, други от ръководството на федерацията (БФВ), която преди близо 3 години гласува доверие на италианеца да поеме "лъвовете" за втори път след 2009-2010 г.
Когато подписа договора си през декември 2018 г., Пранди получи една основна задача от тогавашния президент на БФВ Данчо Лазаров - да класира България на олимпийските игри в Токио 2020. По-късно самият треньор декларира тази цел и от първо лице и беше на косъм да я изпълни през лятото на 2019 г. Но не успя - националите пропуснаха мачбол срещу Бразилия на световната квалификация във Варна, а през януари 2020 г. вече нямаха сили за чудо на европейската квалификация в Берлин.
Въпреки че се провали в тази мисия, Пранди получи допълнителен кредит на доверие от новия шеф на БФВ - Любомир Ганев, дългогодишната дясна ръка на инж. Лазаров. Професора беше оставен начело на тима, вече в тандем с Николай Желязков, с идеята двамата да вземат съвместно решенията, докато някой ден бившият национал не поеме еднолично поста.
Междувременно Силвано си постави нова персонална цел: "Преди години, когато си тръгнах от националния отбор, оставих България сред първите пет отбора в света и сега целта ми е да го върна там", декларира италианецът по време на Лигата на нациите през 2019 г.
За огромно съжаление изпълнението и на тази задача изглежда много далеч и даже се отдалечава все по-отчайващо. Под ръководството на Пранди "трикольорите" записаха двете си най-ниски класирания в цялата 27-годишна история на комерсиалния турнир на международната федерация (Световна лига от 1994 до 2017 г. и Лига на нациите от 2018 г. насам) - 12-о място през 2019 г. и предпоследно 15-о място през 2021 г.
Най-прясната цел беше поставена пред треньора лично от президента Любо Ганев в навечерието на европейското първенство: "Минималната задача, която е поставена, е класиране в шестицата. Стремежът е влизане в Топ 4."
Равносметката за България от Евроволей `21: три победи - срещу Черна гора, Чехия и Беларус (последните две доста измъчени) и три тежки загуби - от Италия, Словения и Германия. Отпадане на 1/8-финалите (второ поредно след Евроволей `19, също под ръководството на Пранди) и 12-о място в крайното класиране - безпрецедентно ниско за страната ни при всичките ѝ участия в шампионата на Стария континент при мъжете. Предишното дъно беше 11-о място, достигнато през 1987 и повторено през 2019 г. - с Пранди начело.
И какво следва от това? Абсолютно нищо.
"Имахме по-високи цели. Не се получи. Ние, като федерация, направихме каквото можахме. Нека да мине малко време от емоциите, които ни владеят сега. После да погледнем трезво на нещата. Към момента нямаме бърза работа. На практика националните ни отбори имат двубои чак през май 2022 г.", обясни шефът на БФВ.
Самият Пранди пък за пореден път даде да се разбере, че не смята да подава оставка въпреки трагичните резултати през 2021 г. - 5 победи и 16 загуби в 21 официални срещи.
"Като тегля чертата, няма как да сме доволни - отсече 73-годишният италианец. - Кой не греши?! Всеки, който работи, допуска грешки, но това е животът. Решението за бъдещето ми не трябва да го вземам аз. Договорът ми с федерацията изтича през 2022 г. Всичко е в техни ръце. Зависи те какво ще решат."
Всъщност необходима е лека корекция. Не е съвсем правилно да се каже, че не последва абсолютно нищо след провала на Евроволей `21. Последва - беше поставена нова цел!
Този път летвата закрепи настоящият асистент и потенциален бъдещ селекционер Николай Желязков: "За мен голямата цел е отборът да се класира за олимпийските игри в Париж. Въпреки всичкия негативизъм аз смятам, че този отбор има огромен потенциал. Хората говорят, че ние трябва да подмладим отбора, но според мен той има качества и трябва да си направим много сериозен анализ върху представянето ни и цялата ни година."
Анализ несъмнено е необходим. Но все още е загадка има ли това уж ново ръководство на БФВ капацитет и най-вече воля да анализира в дълбочина и да реже до корен трупаните с десетилетия недъзи на управлението. Или то ще продължава да пали свещи за лелеяното завръщане в националния отбор на Матей Казийски, докато някогашният капитан не навърши примерно 50 години.
Впрочем дори селекционерът на юношеския тим на България Мартин Стоев, който изведе младите "лъвчета" до историческо второ място на световното първенство в Техеран `21, в прав текст заяви, че през последното десетилетие няма никакви наченки на промяна. Поне не по отношение на каузата, заради която Казийски и Радостин Стойчев напуснаха националния отбор, когато бяха волейболист и треньор №1 в света.
Запитан дали би приел отново да води представителния тим, Стоев заяви пред BGvolleyball.com:
"Ако ми предложат, условията ми ще бъдат тежки и стриктни. Нямам предвид финансови. Просто трябва да се променят много неща, които според мен от 2012 г. до сега са изпуснати. Конкретно мога да кажа, че е имало случаи да се консултират състезатели кой да бъде треньор. Това е недопустимо. При такива обстоятелства успех никога няма да има и това се вижда за момента. Това е едно от малките неща, но не искам да влизам в подробности и да разкривам тайни от кухнята. Но има неща, които ако не се променят, така ще си продължим."
И така: напред към новата цел, колкото и обречена да изглежда тя. А после - към следващата.
