Олимпийският огън на XXIV зимни игри пламва днес на стадиона в Пекин. Но става нещо, забравено от десетилетия - медиите по света се занимават повече с това кои страни ще бойкотират най-големия спортен форум вместо с чисто спортните аспекти.
Като например този, че макар и с повече състезания, игрите в Китай ще бъдат с по-малко участници от рекордните 2992-ма в Пьонгчанг `18. Преди 4 г. в Корея бяха разпределени 102 комплекта медали, а в Пекин `22 при 109 дисциплини спортистите са 2871. Оказва се не толкова вълнуваща и темата "COVID-19", независимо че заради положителни тестове вече 7 държави се принудиха да направят промени в олимпийските си отбори.
Същевременно, ако в търсачката на Google се пуснат ключови думи "Beijing 2022" и "boycott", излизат над 12.2 млн. резултата. В съвременния свръхполитизиран свят това сякаш изглежда нормално, макар бойкот на олимпийски игри да е имало само пет пъти. Пекин `22 става първата бойкотирана олимпиада от 38 години и първата зимна въобще.
За щастие,
спортистите все пак ще участват в състезанията,
тъй като бойкотът е дипломатически. Всичко започна на 6 декември 2021 г., когато САЩ обявиха, че няма да изпратят официални представители на игрите заради неспазване на човешките права в Китай.
Най-голямата азиатска страна е обвинявана в "геноцид" над уйгурските мюсюлмани в провинция Синдзян, включващ използване на принудителен труд, провеждане на програма за масово наблюдение, задържане на хиляди в лагери за интернирани, принудителна стерилизация и умишлено унищожаване на уйгурското наследство.
Друго обвинение е за ограничаване на демокрацията в Хонконг, след като през 2020 г. Китай наложи нов закон за националната сигурност на острова, който е негов административен район, а така също и териториалните претенции към Тайван. Включени бяха и обвиненията, че Китай опитва да унищожи езика, културата и религията на Тибет, където управлява от 1950 г. А в последните месеци се добави и ситуацията около тенис звездата Пън Шуай, която обвини в сексуален тормоз висш комунистически лидер и след това практически изчезна от обществения живот.
След анонса на САЩ от 6 декември в рамките на два дни се присъединиха Великобритания, Австралия, Канада и Косово. В Европейския съюз така и не бе взета обща позиция, затова всяка страна реши за себе си въпроса.
Първа бе Литва, която още в началото на декември обяви, че външният министър Габриелиус Ландсбергис няма да посети игрите. Федералното правителство на Белгия обяви своя бойкот на 14 декември. Месец по-късно - на 14 януари, външният министър на Дания Йепе Кофод заяви: "Не е тайна, че сме загрижени за спазването на човешките права". И потвърди, че официални представители на кралството няма да отидат в Пекин. Присъедини се и Естония.
Други предпочетоха да бойкотират, но без да обявяват официално това, изтъквайки ковид пандемията: Нова Зеландия (още на 7 декември), Австрия, Словения, Швеция и Нидерландия. А Португалия се позова на "различни причини".
Япония пък реши да направи и двете неща едновременно: правителството няма да има представител на игрите заради неспазването на човешки права при съседите, но пък ще изпрати официални лица от олимпийския комитет.
Същевременно други страни от ЕС заявиха твърдо, че ще пратят свои представители в Пекин. България е сред тях -
спортният министър Радостин Василев каза, че ще присъства
на игрите. Същото стори полският президент Анджей Дуда, такова намерение изразиха още държавните глави на Италия, Норвегия, Финландия и Франция. При това френският президент Еманюел Макрон каза: "Не смятам, че трябва да политизираме тези теми, особено ако трябва да предприемем стъпки, които са незначителни и символични."
Латвия, Румъния, Чехия, Ирландия и Гърция на свой ред заявиха, че ще изпратят дипломатически представители, докато други се колебаят до последния момент, като сред тях най-много изпъкват Германия и Испания.
Въпреки всички "за" и "против" дипломатическият бойкот на повечето западни държави е ясно забележим. И това прави игрите в Пекин `22 шестите в историята, които минават изцяло под знака на политиката.
Първият опит за бойкот в олимпийската история е през 1936 г. Тогава игрите са в Берлин, а на власт в Германия е Адолф Хитлер. В САЩ, Великобритания, Франция, Швеция, Чехословакия и Нидерландия възникват движения, призоваващи за неучастие. Основният въпрос е: "Ако спортистите участват, това валидира ли нацисткия режим?".
Надделява мнението да се отиде на игрите и това позволява например на чернокожия американски атлет Джеси Оуенс да спечели 4 олимпийски титли пред очите на самия Хитлер и вдигналата в нацистки поздрав ръце публика. Въпреки това бойкот има - на еврейски спортисти от няколко държави, включително САЩ.
През 1948 г. първите следвоенни игри са в Лондон. Там след натиск от британското правителство МОК не кани загубилите войната Германия и Япония. Но също и държавата Израел, която обявява независимост няколко месеца по-рано. Причината - много арабски страни заплашват с бойкот.
В Мексико `68 вълната вече е друга. Организацията на чернокожи спортисти "Олимпийски проект за човешки права" (OPHR) обявява, че ще бойкотира, ако ЮАР бъде поканена на игрите (впрочем Южна Африка заради тогавашния режим на апартейд не е поканена и за Токио `64). Така МОК решава отново да се лиши от ЮАР.
Но само заради възникналия дебат в Мексико не пристигат някои чернокожи звезди начело с баскетболиста Карийм Абдул-Джабар. Други, като лекоатлетите Томи Смит и Джон Карлос, правят демонстрация срещу расизма с вдигнат юмрук (знака "Черна сила") на почетната стълбичка.
Най-големият олимпийски бойкот
бе по времето на Студената война. В Москва през 1980 г. не участваха състезатели от 65 държави, след като президентът на САЩ Джими Картър обяви бойкот заради нахлуването на съветски войски в Афганистан през 1979 г.
На следващите игри - в Лос Анджелис `84, дойде контраофанзивата на 14 от тогавашните социалистически страни, които се присъединиха към СССР и не пратиха спортисти. България бе сред тях, но пък Румъния и Югославия, както и Китай, Сомалия, Бенин, Мозамбик и Конго (всички от социалистическия блок) не се съобразиха и участваха. Допълнително бойкотираха още Иран - "заради намесата на САЩ в Близкия изток", и Либия - заради отказ на САЩ да допуснат либийски журналист в страната месец по-рано. Иран впрочем бойкотира и Москва `80.
След тези вълнения преди 38 години изглеждаше, че политиката вече не надделява над олимпийските дела. До 4 февруари 2022 г., когато отново има бойкот, макар и само дипломатически.
