Проектът за изграждане на нов стадион на футболния "ЦСКА-София" в Борисовата градина затъва във все повече въпросителни. Мъглата около него не само не се вдига, а се сгъстява, като може да се очаква, че политическите трусове още повече ще разкалят игрището.
Тази седмица от "ЦСКА-София" представиха проекта надълго и нашироко, опитвайки да се облегнат на международния престиж на германския оператор "Спортфайв", който е сключил договор с българския футболен клуб. И докато всичко на пресконференцията беше цветя и рози, става все по-трудно да се говори по темата за какво точно са се споразумели министерството на младежта и спорта (ММС) - като собственик на терена, и клубът на Гриша Ганчев - като наемател на държавния имот.
Обещанията за пред феновете
От "ЦСКА-София" и "Спортфайв" обещават на феновете и на столичани модерно съоръжение, което ще работи ефективно през цялата година. Беше направено сравнение с другите два стадиона, чийто типов проект ще бъде използван за изграждането на новото съоръжение в Борисовата градина - в германския град Майнц и в унгарската столица Будапеща.
Представителят на германския оператор Щефан Хилер разказа подробно как стадионът в Унгария функционира не само като футболна арена, а и като културно-развлекателен център, домакинстващ поне 220 събития годишно, включително концерти, изложби, конференции. И посочи, че амбицията на компанията е да управлява евентуалния бъдещ нов стадион в София по същия модел.
"Спортфайв" предвижда пълното разрушаване на настоящия ст. "Българска армия" и изграждане на изцяло нова конструкция в границите на настоящата "чаша". Според представения план строителството трябва да започне на 1 април 2023 г. и да приключи до средата на 2024 г.
При представянето на проекта от клуба и оператора акцентираха няколко пъти, че столичани ще спечелят, защото клубът ще върне на Борисовата градина 10 000 кв. м, а самият стадион ще се развива на две фази - първо с 15 000 седящи места, а после - евентуално с още 3000.
Разделянето на проекта на фази и заигравката с "връщането" на 10 декара към Борисовата градина целят да свалят напрежението около замислените дейности, но всъщност вървят по ръба на фактологията - и първата, и втората фаза са проблемни, а "връщането" всъщност може да е жест не на клуба, а единствено от страна на самото спортно министерство, защото теренът е частна държавна собственост. Това обаче са детайли на фона на големите въпросителни около обещания нов стадион.
Има или няма подписано споразумение и за какво?
Проектът за нов стадион "Българска армия" излезе на дневен ред след новината за постигнато ново споразумение между ММС и "ЦСКА-София" и мимоходом споменатото решение да се пристъпи към нов модел на партньорство между двете страни. Вместо да се създава смесено публично-частно дружество и земята под стадиона, която е държавна, да се апортира в него, а клубът да участва с парична вноска в размер на стойността на имота, бе обявено, че стадионът ще се изгражда само от клуба, като държавата ще му учреди временно право на строеж и ползване за период от 30 години.
Това споразумение - представено в началото на миналия месец (5 май) като анекс към договора за наем, с който футболният клуб ползва държавната база срещу месечен наем от 62 000 лв. без ДДС, се пази като най-голяма тайна. Яснота по темата не успяват да получават дори и депутати. Нещо повече - от предоставен лично от спортния министър (вече в оставка) Радостин Василев отговор на питане на народния представител Петър Маринов (ДБ) дори излиза, че държавата изобщо не се е споразумявала с клуба за никакви строителни дейности, свързани със стадиона.
"Не е сключвано споразумение за строителство на нов стадион; не е сключвано споразумение за премахване на съществуващия стадион; не е сключвано споразумение за основно обновяване; нито за реконструкция, основен или текущ ремонт", е написал на 14 юни в свой отговор до Маринов спортният министър в оставка. Какво точно е сключено, Василев не казва, не предоставя и текста на споразумението въпреки изричното искане от страна на депутата то да му бъде дадено.
От отговора на Василев не става ясно и защо се пристъпва към нова форма на сътрудничество с клуба, след като старото решение на Министерския съвет за създаване на смесено дружество от 2019 г. още не е отменено.
Каквото и да са се споразумели, законът не го позволява
Цялата активност около проекта е много странна на фона на факта, че подробният устройствен план (ПУП) на Борисовата градина още не е приет и главният архитект на София Здравко Здравков е доникъде с него. Архитекти са категорични, че до приемането на плана по стадиона не може да се прави нищо извън дребни преустройства.
"Проблемите около стадиона са много. В момента съществуващият стадион надвишава значително допустимите параметри за строителство в Борисовата градина. Съществуващият стадион е със застроена площ от 12 332 кв. м и с разгъната застроена площ от 24 333 кв. м при допустими от ОУП 5723 кв. м застроена площ и 8584 кв. м разгъната застроена площ. Законът за устройство и застрояване на Столичната община позволява да бъде приет ПУП в нарушение на тези показатели, ако целта е да се запазят съществуващи спортни обекти, но за целта трябва да има взето решение с мнозинство 3/4 от общинските съветници", обясняват те. Такова решение още не е факт.
Дори да има решение на СОС обаче, пак не може да се пристъпва към изграждане на нов стадион. Тъй като законът говори за запазване на съществуващи обекти, на стадиона може да бъде извършена реконструкция, но не и нов строеж.
"Допустимо е да има възстановяване, замяна на конструктивни елементи и инсталации с цел увеличаване на устойчивостта и трайността, но не и това, което се предлага. Идеята за премахване на трибуните със земен насип и замяната им със стоманобетонна конструкция всъщност представлява премахване на самия стадион и изграждането му наново, което излиза извън допустимото по закон и извън предвижданията на все още неприетия ПУП на градината", коментират архитекти.
С двата крака в проблемите
Много проблемна според тях е и издадената от главния архитект Здравко Здравков виза за проектиране през 2019 г. след получено заявление от държавното дружество "Сердика спортни имоти" ЕАД с принципал министъра на младежта и спорта. Те твърдят, че визата е с невалидно правно основание.
"Визата препраща към текст от ЗУТ, който предвижда издаване на виза за проектиране в случаите, в които изготвяният подробен устройствен план не променя съществуващия ПУП. В случая с Борисовата градина обаче няма предходен план за застрояване. Все още неприетият ПУП на Борисовата градина третира този обект като заварен и едва сега го включва в системата на застрояването", обясняват специалистите. Те изтъкват и че визите за проектиране се издават за ново строителство, а не за основен ремонт и реконструкция, за каквото е издадена визата от 2019 г.
На фона на всичко това целият шум около стадиона прилича на един голям кьорфишек.
Въпроси без отговор
Проектът на "Спортфайв" за нов стадион в Борисовата градина предвижда и изграждането на подземен паркинг, който в комбинация с наземни паркоместа да осигури необходимите поне 1500 места за автомобили (10% от капацитета на стадиона), за да може съоръжението да бъде лицензирано от международните футболни централи УЕФА и ФИФА. Освен това са планирани фен зона, кафене, ниво с офиси и ниво с конферентни зали и зони за организиране на събития.
От изказванията на представителя на германската компания Щефан Хилер стана ясно, че умишлено се залага на по-свит капацитет на стадиона спрямо сегашните 22 500 седящи места, с които разполага "Българска армия". "При определянето на капацитета виждаме и заетостта. Трябва да работиш прекалено много, за да увеличиш капацитета. 15 000 отговаря на изискването на УЕФА. Нашата цел е винаги стадионът да бъде разпродаден", заяви германецът.
Думите му обаче повдигат редица въпроси без отговор. Основният от тях е как ще се отрази на бездруго отчайващия трафик в центъра на София предполагаемото стичане на допълнителни 1500 автомобила към Борисовата градина в пиков час? Особено като се има предвид, че единственият вход, водещ към тази част на парка, е откъм бул. "Драган Цанков", който в тази отсечка е двулентов - с по едно платно за движение в посока. А алеята, водеща към стадиона, е дори по-тясна (и няма разрешение за разширяване).
Като се прибави и намерението на оператора да организира "поне 220 събития годишно", този проблем би се материализирал горе-долу през ден.
Неясно финансиране
От изнесените по време на представянето на проекта данни стана ясно, че инвестицията ще бъде в размер на 80-90 млн. лв. За сравнение най-голямата спортна зала в България - 13-хилядната "Арена Армеец София", беше построена за 90 млн. лв., но в периода 2009-2011 г., когато строителните материали и дейности бяха много по-евтини.
От думите на адвоката на "ЦСКА-София" Станислав Трендафилов се разбра, че необходимите средства ще бъдат осигурени от собствениците на клуба Гриша Ганчев, Юлиян Инджов и Христо Стоичков и привлечени от тях инвеститори. А сумата щяла да бъде обезпечена от кредиторите по начин, който не засяга футболния клуб като търговско дружество.
"Самият договор с държавата е така формулиран, та да има гаранции, че ако парите свършат, проектът няма да спре. За да сключим договор с такава компания, значи сме проучили всичко. Имаме юридически гаранции. Това не трябва да се отразява на клуба. Имаме партньор, който за пръв път стъпва в България с огромен международен опит. Считам, че това не стои на преден план. Осигурили сме външно инвестиране. Не ЦСКА, ами собствениците. ЦСКА не може да бъде ощетен. Клубът си върви по друга инвестиционна линия. Не можем да разчитаме, че всичко ще върви. Надявам се всички фактори, които сме преценили, да са ОК. Клубът няма да е обременен финансово с този проект", твърди Трендафилов.
Как точно се гарантира, че проектът няма да бъде замразен при изчерпване на средствата, вероятно знае само спортният министър в оставка Радостин Василев. Какви гаранции и ангажименти е поела държавата в подписания анекс - също.
