През февруари 2022 г. стадион "Христо Ботев" в Пловдив трябваше да е готов на такъв етап, че да получи лиценз за мачове от футболната Първа лига и "Ботев" да се върне да играе на него. Месец по-късно картинката е доста по-различна - строежът не само не е готов, но дори наскоро почти замря. Причината - отпуснатите с фанфари 25 млн. лв. от правителството на Бойко Борисов през февруари 2020 г. се оказаха недостатъчни.
От компанията ПИМК, която спечели конкурса за доизграждане на стадиона, обявиха още преди около година, че средствата няма да са достатъчни за завършване на съоръжението според първоначалния проект.
Въпреки че ситуацията вече бе ясна, това не попречи на Борисов на 11 април м.г. да инспектира съоръжението и да се похвали, че с тези 25 млн. лв. ще бъде издигнат стадион красавец, който дори ще приеме мач от европейските клубни турнири. "Ще стане едно прекрасно съоръжение. Да сме живи и здрави, мога да им обещая, стане ли готов стадионът един финал на купа, не българска, ще ви издействам", обеща гръмко той.
Още в края на същия месец обаче зам.-кметът на Пловдив Пламен Райчев призна, че средствата ще стигнат само за завършването на секторите А и Г. Това породи напрежение сред феновете на "Ботев" (Пд), за които темата със стадиона е много чувствителна. Те вече направиха няколко шествия и протести в града, с които ясно дадоха да се разбере, че няма да направят компромиси с никого, ако поетите ангажименти не са спазени. Именно след един от първите протести Борисов се стресна от надигащото се напрежение и отпусна общо 37 млн. лв. с ДДС за двата основни стадиона в Пловдив - 25 млн. за "Христо Ботев" и 12 млн. за "Локомотив".
Сега при последния протест, на 12 февруари т.г., пред община Пловдив бяха хвърляни бомбички, искана бе оставката на кмета Здравко Димитров, а няколко прозореца на сградата бяха счупени. Това явно принуди Димитров да се разбърза и да предложи стартиране на процедура по изтегляне на кредит в размер на 50 млн. лв. за изграждане и довършване на спортни съоръжения. От тях 24 млн. лв. се предвиждат за стадионите на "Ботев" и "Локомотив" - по 12 млн. лв.
Предложението на Димитров бе внесено за гласуване в Общинския съвет като извънредно, без предварително обсъждане и ясна финансова обосновка как общината ще погасява този голям заем. Въпреки разгорещените дискусии кметът получи разрешение да задейства процедурата.
Така официално двата стадиона поскъпнаха, меко казано, чувствително.
Те всъщност станаха "златни"
Стадион "Христо Ботев", който е и по-скъпият проект, реално вече струва 39,8 млн. лв. Или с 59.2% над първоначално отпуснатите 25 млн. лв. Сега с новите 12 млн. лв. трябва да се направи козирка, да се покрие разликата в цените на строителните материали след тяхното поскъпване и да се плати ново проектиране. Именно проектът бе официалната причина за забавянето на строежа. Когато от ПИМК съобщиха, че 25-те милиона ще са достатъчни само за два сектора, последва реакция на засегнатите фенове (а и на Борисов). И се оказа, че средствата изведнъж ще стигнат за 4 сектора (без козирка). Но за целта трябваха нови проекти за сектори А и В, като В трябваше временно да играе ролята на основен сектор, до намирането на средства за довършване на А.
Но и така работата не потръгна. За да стане ясно в самото начало на февруари т.г., че от ПИМК смятат да внесат акт 10 и да спрат строежа на "Христо Ботев", защото не могат да работят без проект.
"Предупредих феновете: "Вие заговорихте за прокуратура, но аз оттук нататък няма да завия дори едно болтче на този стадион, преди да имам официален документ от общината". Категоричен съм, че няма да свърша нищо, което не ми е възложено от общината. Преди съм го правил, за да придадем скорост на обекта. Аз какъв риск съм поел заради тях – те това не го мислят", коментира Илиян Филипов, собственик на ПИМК.
В крайна сметка той се ангажира да не внася акт 10 и да извършва само някои позволени дейности в очакване на новия проект от арх. Савов. С 12-те млн. лв. от кредита въпросният проект ще бъде платен и нещата би трябвало да потръгнат отново. Но със сигурност скоро "Ботев" няма да заиграе на стадиона.
"До края на май мисля, че стоманобетонът и елинсталациите ще ги приключим", оптимистично каза Филипов.
А ако някой се чуди, че в сметките дотук липсват 2,8 млн. лв., за да се достигне до крайната калкулация от 39,8 - те бяха отпуснати от община Пловдив през октомври 2021 г. От тях 2 млн. лв. без ДДС за закупуване на нови седалки (защото се оказа, че вече купените не отговарят на изискванията за пожарна безопасност), 90 000 лв. за нов терен и т.н.
Още по-рязък скок за "Локомотив"
Фокусът на вниманието се е насочил към "Христо Ботев", а в същото време уверенията са, че при строежа на ст. "Локомотив" всичко е спокойно. Оказа се обаче, че и там отпуснатите пари (12 млн. лв.) не са достатъчни. Изведнъж строежът там поскъпна със 123.3% - до 26,8 млн. лв. с ДДС. И там общината додаде първо 2,8 млн. лв. (за проект, тренировъчни терени и инфраструктура около съоръжението). А сега добави и 12 млн. лв. от кредита - за вертикална планировка, довършване на централната трибуна, цялостно обновяване на канализационната система, елзахранване, изграждане на паркоместа и съпътстваща инфраструктура.
Липса на визия
Както е видно, до момента държава и община са отпуснали малко над 66,6 млн. лв. само за двата стадиона в Пловдив. Първото, което стана ясно, бе, че първоначалните 37 млн. лв. не гарантират насреща завършени стадиони и хвалбите на Борисов са били кухи. Второто, което е по-странно - срещу тези суми няма ясно очертан бизнес план за възвръщаемост на средствата. Т.е. как тези съоръжения могат да станат печеливши. Това бе и един от основните пунктове, по които общинските съветници в Пловдив от групите на БСП и "Демократична България", както и независимият Слави Георгиев атакуваха искането на крупния кредит от 50 млн. лв.
От общинската администрация се мотивираха с общи приказки: "С поемането на дългосрочен общински дълг от Фонд за устойчиво градско развитие или други банкови институции ще се осигури финансова стабилност чрез балансирано разпределение на дълга през годините, а в краткосрочен план ще бъдат завършени посочените в настоящото предложение - значими за град Пловдив обекти, които да се ползват от гостите и гражданите на града". В същото време критиците на този кредит посочват, че градът има и други належащи проекти.
Остават висящи доста въпроси. Дали отпускането на толкова държавни средства се дължи най-вече на бурните протести на феновете? И това значи ли, че в градовете с по-кротка публика скоро не могат и да се надяват на пари за нови стадиони? Защо дълго време обществеността бе заблуждавана, че с 37 млн. лв. ще бъдат напълно завършени два стадиона, а накрая се оказа, че необходимата сума е почти двойна?
За феновете на "Ботев" е вън от съмнение, че има и злоупотреби. "Странно е как при налични 25 млн. лв. и изискване в договора за обществената поръчка (ОП) за частично въвеждане в експлоатация, сега се представят завишени стойности на етапа в размер на 36 млн. лева, при това дори без козирка, а никой в Община Пловдив не реагира и дори напротив – приема ги за нормални... Община Пловдив, като възложител на ОП, не се справя с ангажиментите си по изграждането и въвеждането в експлоатация на ст. "Христо Ботев"... Причините са или незаинтересованост или некомпетентност", твърдят те.
За всички други остава горчивият привкус, че мудност, тънки сметки, липса на добра координация или просто политически игри доведоха до забавяне и почти двойно поскъпване на така мечтаните два нови стадиона в Пловдив.
