Биткойнът прехвърли поредната психологическа граница, като премина 100 000 долара. Това се случва в контекста на надеждата, че новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп ще прокара мерки за дерегулиране на криптовалутите, когато встъпи в длъжност следващия месец, пише БГНЕС, като цитира АФП.
Криптовалутата достигна 100 010 долара в ранната азиатска търговия. Тя поскъпна с повече от 50% след изборната победа на Тръмп - и с около 134% от началото на годината.
Тръмп избра привърженика на криптовалутите Пол Аткинс за председател на Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
Аткинс е бил член на комисията в периода 2002 до 2008 г. След това основава консултантска фирма Patomak Global Partners, сред чиито клиенти са компании от банковата индустрия, търговията и криптовалутите.
Повече от шестнадесет години след появата на биткойна все още не ясно кой го е създал, пише БТА, като цитира Франс прес.
Принципите на тази виртуална валута бяха представени на 31 октомври 2008 г. в "Бялата книга" - документ от девет страници, подписан от някой си Сатоши Накамото. Той създава теорията, че "извършването на онлайн плащания директно от една трета страна към друга ще позволи да се избегне преминаването през финансова институция."
По този начин трансакциите излизат извън обсега на централните банки, които традиционно са единствените упълномощени да създават пари.
Кой е Сатоши Накамото? Това истинско име ли е или псевдоним на едно или повече лица? През годините са изказвани различни хипотези, но мистерията остава неразгадана.
Крейг Райт, австралийски специалист в компютърните технологии и предприемач, твърди, че той е създал биткойна. Твърдението обаче беше оборено: през март британски съдия постанови, че австралиецът не е създателят на известната криптовалута, позовавайки се на "неопровержими доказателства" срещу него в края на процес, противопоставящ го на отраслова асоциация.
Още от създаването си биткойнът стана обект на критики, тъй като е предпочитана валута за плащания в "darknet", паралелна мрежа, която гарантира анонимност, без да оставя следа.
Редовно критикуван, че се използва за пране на престъпни пари, биткойнът позволява да се получават средства чрез изнудване посредством рансъмуери (шифроващи вредителски програми - бел.ред.), които блокират достъпа до компютърните системи на жертвите в замяна на плащането на откуп.
Според доклад на анализаторската компания "Чейнънелизис" (Chainanalysis) през първата половина на 2024 г. са платени 460 милиона долара заради нападения с рансъмуер, което е увеличение с 2 на сто на годишна база.
Това засилва репутацията на криптовалутите като нестабилен сектор, разклатен през последните години заради падението на няколко звездни предприемачи и гръмки фалити.
В края на април Чанпън Чжао, който беше начело на "Байненс" (Binance), най-голямата платформа за обмен на криптовалута в света, беше осъден на четири месеца затвор за пране на пари от съд в Сан Франциско.
Според разследването на американските власти "Байненс" не е въвела необходимите мерки за предотвратяване на трансакции, извършвани в полза на организации като "Ислямска държава", "Ал Кайда" или въоръженото крило на палестинското ислямистко движение "Хамас".
Най-големият конкурент на "Байненс" - платформата за търговия с криптовалута Еф Ти Екс (FTX) - фалира в края на 2022 г., a съоснователят и основен акционер Сам-Банкман-Фрийд беше осъден през март на 25 години затвор за финансова измама и престъпна конспирация.
Макар и много инвеститори в биткойни да преследват спекулативни цели, криптовалутата получи през последните години "гаранции за почтеност".
Американски финансов регулатор дори одобри през януари нов тип инвестиция, индексирана спрямо биткойна и проследяваща представянето му, което позволява на по-широка публика да инвестира индиректно в криптовалута, без да се налага да я държи пряко. Това решение до голяма степен допринесе за скока на цените.
През септември 2021 г. Ел Салвадор стана първата страна в света, която го прие като една от законните си валути.
Някои търговци също обявиха, че ще го приемат като платежно средство по примера на милиардера Илон Мъск, който през 2021 г., обяви че ще бъде възможно да се купуват автомобили "Тесла" с биткойни - преди да се отметне от решението си.
Биткойнът се основава на блокчейн технологията, виртуален регистър, който позволява информацията да се съхранява и обменя по сигурен, надежден и постоянен начин. Всяка трансакция се записва в реално време и в защитен регистър.
Биткойнът се създава - или "копае" - като награда, когато мощни, и следователно много енергоемки, компютри решават сложни проблеми.
"Копачи" са тези, които допринасят за създаването на блокчейни по пътя на проверката на трансакции.
За да се избегне неконтролиран взрив, Сатоши Накамото е ограничил максималното количество биткойни, които могат да съществуват в света, до 21 милиона (ниво, което трябва да бъде достигнато около 2140 г.).
Приблизително на всеки четири години се случва "разполовяването", техническо събитие, което намалява предлагането на нови биткойни, като намалява наполовина наградата в биткойни, предоставена на потребителите (или "копачите") за добива на тази цифрова валута. Подобна операция допринесе за скока на цената в началото на 2024 г.
