Два дрона бяха свалени близо до Москва. Няма щети и пострадали", съобщи кметът на Москва Собянин.
Министерство на отбраната на Русия също потвърди атаката: “През нощта над Московска област беше осуетен опит на киевския режим да извърши терористична атака с дронове. ПВО унищожи два БПЛА. В резултат на осуетената терористична атака няма жертви и щети.”
До данни на Телеграм канала Shot, двата бойни дрона са навлезли в Москва от две различни направления - от юго-запад и от юг. Първият е свален в Одинцовския район, вторият - в района на Домодедово. Приблизителното разстояние между двата района е 55 км. Те са свалени с 16 минути разлика.
Телеграм каналите публикуват видеоклипове от момента, в който дронът се е взривил.
Атаките на дронове-камикадзе срещу Москва станаха редовни, а възможността да се нанася удар ден след ден в едно и също здание показа, че въпреки пропагандата, руската столица не разполага с надеждни сили за противовъздушна отбрана, пише Insider. Как обаче украинските дронове успяват да долетят до Москва, каква може да е целта им и какво може да се предприеме, за да се защити града?
Колко често руските дронове стигат до Москва?
За първи път безпилотни летателни апарати стигнаха до Москва на 3 май. Тогава два дрона се взривиха над купола на Сенатския дворец - официалната резиденция на президента на Русия. На 30 май стана първата масирана атака. По различни данни в нея са участвали между 8 и 30 апарата. По-голямата част бяха прихванати от силите за ПВО, друга се врязоха в дървета или се оплетоха в електрически кабели, но няколко дрона попаднаха в жилищни сгради.
На 4 юли до Москва стигнаха 5 дрона. Министерството на отбраната обяви, че четири са били свалени от ПВО на територията на Нова Москва, а един е елиминиран със средствата за радиоелектронна борба в Одинцовския район на Московска област.
От 24 юли насам атаките придобиха системен характер. За малко повече от седмица има минимум 5 визуално потвърдени инцидента с дронове. Един от тях повреди покрива на комплекса от сгради на МО на "Комсомолски проспект", където се намира и щаб-квартирата на свързаната с руското разузнаване хакерска група Fancy Bear.
Два пъти за три дни (30 юли и 1 август) дронове поразяваха една от кулите на комплекса "Москва Сити", където са разположени и официте на няколко руски министерства и ведомства - министерството на икономическото развитие, министерството на търговията, министерството на цифровизацията, Федералната агенция по въпросите на националностите, Росакредитация и Росстандарт.
Какви цели преследват атаките с дронове?
Засега не е ясно къде са били изпратени украинските дронове. В Москва и Подмосковието са разположени множество военни обекти /например щабът на Ракетните войски със стратегическо предназначение е в село Власиха в Одинцовския район/, както и различни "центрове за взимане на решения". Но едва ли е сериозно да се разчита, че точно те ще бъдат поразени, особено като се има предвид, че дроновете имат много скромна взривна част.
Украинският военен експерт Леонид Дмитриев предполага, че украинското командване наистина се опитва да порази легитимни военни цели /от войнски части до предприятия от военно-промишления комплекс/. "Средствата за поразяване, използвани по дълбокия тил на противника, имат заложени съвсем ясни координати на военни цели или обекти, обезпечаващи едни или други възможности на противника при воденето на агресивната война срещу Украйна. Попътно се изследва и възможността на ПВО по маршрута на движение", казва той.
Руските военни коментатори лансират версията, че Украйна иска да застави Русия да изтегли средства за ПВО и радиоелектронна борба от фронта за защита на Москва, или се опитва да дестабилизира обстановката вътре в страната.
В статия на главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни и депутата от Радата, бившия командващ десантно-щурмовите войски на ВСУ Михаил Забродски, публикувана през септември 2022 г., се казва, че "физическата отдалеченост" осигурява на Русия "безнаказаност" и "агресивен стил на водене на войната на унищожение", следователно трябва да се нанасят удари в дълбокия тил на противника.
В същия дух се изказа и украинският президент Володимир Зеленски. "Постепенно войната се връща на територията на Русия - в нейните символични центрове, и на военните бази, и това е неизбежен, естествен и справедлив процес", каза той наскоро.
Източници на The Insider в украинските спецслужби отбелязват, че главните цели на тези атаки все пак не са политически, а военни, и мишените се избират така, че максимално да усложнят работата на военната машина.
При това украинските официални лица нито веднъж не са поели отговорност за атаките с дронове към Москва, измъквайки се с намеци и шеги в стил "дронове могат да се купят във всеки военен магазин".
Какво се знае за украинските дронове?
Няма достоверни данни не само за технико-тактическите характеристики като далечина на полета или размер на бойната глава, но дори и за името на използваните дронове. The New York Times твърди, че се използват поне три различни типа безпилотни апарати, които са украинска разработка:: "Бобър", UJ-22 и трети с неизвестно име.
Украинските дронове «Бобър» (на преден план) и UJ-22
Най-вероятно при последните атаки са се използвали "Бобър", които имат аеродинамична форма на "патица". Тези апарати са изработени от почти незабележими за радарите материали и са снабдени с няколко системи за ръководство /спътникова и инерционна/. Не е изключено те да могат да се пускат не само от земята, но и с помощта на катапулт. Смята се, че "Бобър" може да прелети 1000 км.
Като се има предвид, че украинските дронове успяха два пъти за три дни да попаднат в една и съща кула в "Москва Сити", те наистина имат надеждна и устойчива навигационна система. Или пък средствата за радиоелектронна борба на руското министерство на отбраната са настроени така, че да пренасочват дроновете именно в кулите на "Москва Сити".
Как успяват да долетят до Москва?
Има много малко видеа с дронове в полет. А тези, които са налични, са снимани на финалната права на предполагаемия маршрут: в Москва или Подмосковието. Една от версиите е, че дроновете /или поне една част от тях/ се пускат не от територията на Украйна, а от Московска област или съседен регион. Това би могло да обясни защо те успяха в началото на май да попаднат два пъти с невероятна точност в купола на президентската резиденция в центъра на столицата, където на практика е установена безпилотна зона.
От друга страна, доста крупният "Бобър" най-вероятно може да бъде пускан само от Украйна. Поне така твърди ТАСС по повод на една от атаките на 1 август. Ако се вземе за стартова точка място на границата на Черниговска и Брянска области, то по права до Москва има 450 км. Дори с отчитане на маневрите и ветровете не е чак толкова сложно да се преодолее това разстояние.
Защо руската ПВО не сваля дроновете още по пътя?
Накратко - защото Русия е твърде голяма страна. По-дългият отговор е по-сложен. Известно е, че дори СССР при много по-милитаризирана икономика и общество не успяваше да покрие голяма част от страната с ПВО.
По данни на украинския Генщаб, за времето на пълномащабното нахлуване са били унищожени около 460 руски системи за ПВО. OSINT-ресурсът Oryx верифицира със снимки или видео загубата на над 160 такива системи, при това повечето са комплекси със среден или малък радиус, които са предназначени точно за противодействие на маломерни въздушни цели. За проблемите с дефицита на системи за ПВО в Русия говори и публикуваното видео, в което военен се жалва, че е получил шест зенитни комплекса "Тункуска" в неизправно състояние, при това след капитален ремонт.
Зенитен комплекс «Панцир-С1» на покрива на МО в Москва
Отчитайки санкциите и общото състояние на руския военно-промишлен комплекс, както и необходимостта да се държат част от зенитните ракетни комплекси на фронта и в оперативния резерв, такива загуби означават, че не е възможно да се осигури плътно покритие срещу заплахите на всички подстъпи към Москва.
Освен това дронът е сложна цел за комплексите за ПВО, особено ако е направен от специални материали. Той е трудно забележим за радарите и е още по-трудно да бъде улучен, независимо, че апаратите от типа на "Бобър" летят бавно и на неголяма височина.
А защо не свалят дроновете в самата Москва?
Подготовката за възможни атаки с украински дронове срещу Москва започна през зимата на 2022 г. Тогава в покрайнините на града започна подготовката на площадки за разполагане на комплекси С-400. Елементи на системата за управление и радиолокаторни станции бяха разположени на територията на Нова Москва, а върху покривите на някои здания в центъра на града направо разположиха зенитни ракетни комплекси "Панцир-С1".
ЗРК С-400 в резервата «Лосиный остров»
Но в сообщенията на министерството на отбраната се обръща внимание на работата на системите за радиоелектронна борба. Изглежда отговорните за столичата ПВО наистина избягват използването на "Панцир" в рамките на града, тъй като неминуемо е свързано с риск за населението.
Невъзможно е да се потвърди прихващането или елиминирането на дронове чрез радиолектронно въздействие, тъй като всичко се свежда до попадение и взрив. Не е изключено при такава намеса попадението да не е там, където е планирано.
Според Леонид Дмитриев руската ПВО се опитва да използва радиоелектронната борба, за да компенсира недостига на средства за огнево поражение и радиолокаторно откриване, но прави това много неумело. "Важно е да се знае, че използването на средства за радиоелектронна борба в град с плътно многоетажно застрояване е демонстрация на престъпна небрежност, както и на безсилието на средствата за ПВО за прихващането на малогабаритни обекти. Използването на радиоелектронните средства се осъществява на два етапа: или чрез прихващане на управлението и приземяване на обекта без последици, или чрез лишаването на обекта от управление, в следствие на което той става неуправляем и лети до тогава, докато не го свалят с други средства или не се сблъска с препятствие. Но тъй като руските средства за ПВО демострират неспособност да свалят малокалибрени обекти, то и след загубата на управлението, могат да свалят дрона само с помощта на сграда. И напоследък точно с това се занимават московските многоетажни сгради - изпълняват функциите на ПВО", обяснява той.
За разлика от тях, украинските сили за ПВО регулярно и успешно поразяват руските дронове над Киев.
Може ли Москва напълно да се защити срещу дронове-камикадзе?
Руският президент Владимир Путин оцени работата на ПВО при атаката на 30 май, като "удовлетворителна". "Системата за ПВО в Москва сработи точно, удовлетворително, макар че има над какво да се работи", отбеляза той.
Над какво е работила столичната система за ПВО е видно от тези карти. Така изглеждаше зоната за покритие на зенитно-ракетните комплекси през януари 2023 г.
А така през юли 2023 г.
Но колкото и "Панцири" и С-400 да се разполагат в Москва и околностите, няма как да се прикрият всички възможни маршрути на дроновете. Както отбелязва Леонид Дмитриев, "ефективността на работата на системите за ПВО на територията на Русия в момента повече удовлетворява украинската страна, отколкото да осигурява интересите на страната-агресор".
Да се готвят ли московчани за нови атаки?
Да, и то много по-чести.
Леонид Дмитриев смята, че "с всеки изминал ден от войната и с всяко следващо унищожаване на комплекс за ПВО въздушното пространство на Русия става все по-открито за дронове". Така че те ще летят все по-често в небето над Москва, а и не само там.
Wall Street Journal пише, че последните атаки срещу Москва може да са подготовка за по-масирано нападение от няколко посоки и на различна височина. Управлението за стратегически комуникации на главнокомандващия ВСУ помести на 30 юли видео, в което се намеква, че се планира такава атака за 24 август, когато се отбелязва денят на независимостта на Украйна.
