Политикът и журналистът Владимир Кара-Мурза произнесе последната си дума преди да бъде произнесена присъдата му от Московския градски съд. Прокуратурата иска 25 години лишаване от свобода в колония със строг режим заради разпространяване на фейкове за руската рамия и заради участие в "нежелана организация".
Сайтът на тв Настоящее Время пубикува речта на Кара-Мурза без съкращения.
Последна дума
Господа съдии! Бях сигурен, че след 2 десетилетия в руската политика - след всичко, което видях и преживях, нищо не би могло да ме изненада. Длъжен съм да призная, че сгреших. Удивен съм, че според нивото на секретност и дискриминация на защитата ми процесът ми през 2023 г. надмина процесите над съветските дисиденти от 1960-70-те години. Дори не говоря за поиската присъда и лексиката "за врага" - това дори не е 1970 г., а 1930 г. За мен като историк това е повод за рефлексия.
Докато давах показания като подсъдим, председателстващият съдия ми напомни, че разкаянието от стореното е смекчаващо обстоятелство. И въпреки че край мен не се случва нищо весело, не можах да скрия усмивката си. За стореното могат да се разкайват престъпници. А аз съм в затвора заради политическите си възгледи. Защото говорих срещу войната в Украйна. Заради многогодишната си борба с диктатурата на Путин. Заради съдействието ми да бъдат приети международните санкции по закона Магнитски срещу нарушаването на правата на човека.
Не само че не се разкайвам - гордея се с това. Гордея се, че в политиката ме доведе Борис Немцов. Надявам се, че той не се срамува заради мен. Подписвам се под всяка своя дума, която съм казал и която обвинението ми вменява. Упреквам се само за едно - че през годините на политическата ми дейност не успях да убедя повече мои сънародници и политици от демократичните страни каква опасност за Русия и за света е днешният режим в Кремъл. Днес това е очевидно за всички, но на страшна цена - цената на войната.
В последната дума обикновено се моли за оправдателна присъда. За човек, който не е извършил престъпление, единствената законна присъда е оправдателната. Но аз за нищо не моля този съд. Зная своята присъда. Знаех я още преди година, когато видях в огледалото на колата тичащите след нея мъже в черни униформи и черни маски. В момента такава е цената в Русия за немълчанието.
Но знам, че ще дойде ден, когато мракът над нашата страна ще се разнесе. Когато черното ще бъде наричано черно, бялото - бяло, че дори на официално равнище ще бъде признато, че две по две е четири, когато войната ще бъде наричана война, а узурпатора - узурпатор, когато за престъпници ще бъдат признати онези, които разпалваха войната, а не онези, които се опитваха да я спрат. Този ден е неизбежен както пролетта дори след най-мразовитата зима. Тогава обществото ни ще отвори очи и ще се ужаси колко страшни престъпления са извършени от негово име. С това осъзнаване и осмисляне ще започне дълъг, труден, но и важен за всички нас път на оздравяване и възстановяване на Русия, на връщането й в обществото на цивилизованите страни.
Дори днес, дори в заобикалящия ни мрак, дори седейки в тази клетка, обичам своята страна и вярвам в нашите хора. Вярвам, че можем да изминем този път.
Подпис
(Кара-Мурза В. В. )
10 април 2023 г.
Вчера над 70 руски журналисти и правозащитници разпространиха открито писмо в защита на Кара-Мурза срещу присъдата му, която на практика го обрича на доживотен затвор.
