“Руските компании трябва сами да закупят системи за противовъздушна отбрана (ПВО) за борба с безпилотни самолети, тъй като средствата на Министерството на отбраната са насочени към покриване на важни държавни и военни обекти", каза Андрей Картаполов, ръководител на комисията по отбрана на руската Държавна дума, цитиран от Moscow Times. „Има сравнително евтини средства за борба с безпилотни летателни апарати, които всяка уважаваща себе си корпорация може да закупи и постави“, обясни той.

Според Картаполов районите, в които е разположена руската ПВО, са известни както на разузнаването на НАТО, така и на украинската армия. „Те приблизително знаят къде се намират нашите системи за противовъздушна отбрана и е напълно възможно да пуснат дрон по маршрут, който да заобиколи зоните за противовъздушна отбрана“, отбеляза Картаполов.

Изявлението му идва дни след най-масираната атака с дронове в няколко области в Русия. Почти всеки ден през изминалата седмица имаше поне една атака с дрон на руска територия.

В понеделник вечерта три дрона паднаха или са били свалени в Белгород, още един - в Брянска област. През нощта в резултат на удар с дрон се стигна до взрив в нефтобазата в Туапс, а още един апарат падна в Адигея. Във вторник се появи информация, че недалеч от газокомпресорната станция в Коломенския район на Московска област е паднал още един дрон. А въздушното пространство над Санкт Петербург бе затворено известно време заради неизвестен летящ обект. Различни източници съобщиха, че военните са предали в "Единната система за организация на въздушното движение" условният сигнал "Килим", който означава опит за пресичане на въздушната държавна граница на Русия. След този сигнал всички граждански самолети трябва да напуснат незабавно района или да се приземят. По-късно министерството на отбраната на Русия заяви, че е провело тренировка по "взаимодействие с гражданските органи на управление на въздушното движение" и че във въздуха са били вдигнати изтребители. То не потвърждава дали във въздушното пространство е имало някакъв неизвестен обект.

В сряда прокремълски военни кореспонденти съобщиха за удар с дрон по военното летище в Ейск. Според Телеграм канала “Рибар” дрон Ту-141 е паднал до пистата, без да повреди самолетите. Местните жители са чули два силни взрива, но властите заявиха, че в града са се провеждали учения. Два дни по-късно обаче 6 изтребителя Су-34 изчезнаха от летището, съобщи Радио Свобода, позовавайки се на снимки на летището в социалните мрежи от 15 февруари и след пожара на 2 март, както и от полигона за противовъздушна отбрана в близост до летището.
 

В четвъртък пък два дрона паднаха в Сакския район в Крим на територията на военна част. Единият се взриви и повреди служебни постройки. В този район се намира военното летище "Саки".

В събота дрон атакува подстанция на нефтопровода "Транснефт-Дружба" в Белгородска област, съобщиха Astra и Baza. Според Astra на 3 март, около 7 часа сутринта, дрон, оборудван със самоделни експлозиви, е ударил празен резервоар за петрол с капацитет 3000 тона близо до село Разумное. Според Baza от удара се е образувала дупка с площ 1 квадратен метър. Нефтопроводът "Дружба" пренася петрол за Европа и две разклонения: едното преминава през Беларус към Полша, Германия, Латвия и Литва, а другото - през Украйна към Чехия, Словакия, Унгария и Хърватия.

Снощи дрон бе свален в района на Гвардейски край Симферопол. Местните медии пишат, че той е паднал на територията на селско стопанство и се е взривил. На мястото на експлозията има голям кратер.

В Киев не коментират произшествията, но като се има предвид, че Украйна вече е използвала дронове срещу Русия, може с основание да се смята, че зад ударите стоят Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/.

Освен това в началото на декември по няколко летища в Саратовска и Рязанска области бяха нанесени удари с дронове. Тогава руското МО директно обвини Украйна, обяснявайки, че тя е използвала старите съветски разузнавателни дронове, които е преправила в ударни. Единственият подобен апарат, който може да долети до тези цели, е Ту-141 “Стрижат”, с какъвто Украйна разполага.

Засега не е известно да има жертви. Разрушения има при взрива в Туапс, както и върху многоетажен блок в Белгород. 

В последните удари има няколко особености,

които ги отличават от останалите атаки, коментира bbc.ru. За първи път дрон долетя до Подмосковието. Това означава, че потенциално удар може да бъде нанесен и в Москва с нейните правителствени сгради и критично важни инфраструктурни обекти. Падането на дрон в Подмосковието има психологически ефект върху жителите на Москва и околностите, тъй като до този момент в столицата войната почти не се усеща. В края на януари обаче върху покривите на няколко сгради в Москва бяха поставени установки за противовъздушна отбрана /ПВО/, което бе обяснено на местните жители с потенциална опасност. С падането на дрона потенциалната опасност вече стана реална. Разстоянието от украинската граница до мястото на падането в Подмосковието е над 450 км. От Туапс до фронта в Украйна са около 420 км, а от селцето Новый в Адигея - около 380.

Още едно важно обстоятелство е, че няколко удара са нанесени приблизително по едно и също време, с разлика от няколко часа. Даже за страна с развита ПВО е трудно да отразява удари в няколко направления.

В същото време няколко руски местни радиостанции и телеканала бяха хакнати и започнаха да предават съобщения за въздушна атака. Това само засили психологическия ефект от уязвимостта на руската територия.

Що за дронове са това?

Атаките бяха изпълнени с помощта на различни средства. Съдейки по снимките от мястото на падането на дрона в Адигея, той е оборудван с турбореактивен двигател - добре се виждат лопатките на турбината. Ударът по обекта в Туапс попадна в камерите за наблюдение, на които се чува и звукът на дрона. От него може да се съди, че безпилотният апарат е бил с реактивен двигател, който е работел до момента на удара със земята.

Ако зад тези удари стои ВСУ, реактивните дронове са преправени съветски дронове Ту-141, които Украйна вече използва за удари по летищата, където е разположена руската военна авиация през декември.

Най-използваният от Украйна дрон Ту-141 "Стриж" е разработен за оперативно разузнаване в тила на противника в края на 1970-те години. Може да лети до 1000 км със скорост, близка до тази на звука, по предварително зададен маршрут. Към 1990-те години дронът вече се смята за морално остарял и лесна мишена за ПВО. Оттогава се използва от Русия и Украйна като мишена за обучение на операторите на зенитно-ракетните комплекси. През 2014 г. обаче ВСУ отново въведоха дрона на въоръжение и го използваха активно за разузнаване в Донбас.

През октомври 2022 г. Украйна съобщи, че е разработила и ще произвежда собствен тежък дрон-камикадзе, който може да лети до 1000 км и да носи бойна част от 75 кг. На 4 декември, в навечерието на ударите по руски летища, тя съобщи, че дроновете вече минават последни изпитания. Напълно е възможно да се има предвид модернизация на Ту-141. Украйна има производствена и инженерна база за това: "Стриж" се произвеждаше в Харковския авиационен завод. Така че страната има достъп до най-важните компоненти - двигателят например е производство на запорожкия концерн "Мотор-сич", а останалото може да купи, тъй като за разлика от Русия не е под санкции.

Съдейки по снимките от мястото на падането на дрона в Подмосковието, апаратът е различен. Той външно напомня  UJ-22 Airborne , който се произвежда от украинската компания "Укрджет". Това е по-малък апарат, който лети на средна височина, и се използва основно за разузнаване. Той обаче може да носи различно въоръжение - бомби или ракети. Размахът на крилата му е само 4.6 метра. За сравнение - при TB-2 Bayraktar размахът на крилата е 12 метра.

UJ-22 Airborne не е дрон-камикадзе, но може да вдигне във въздуха до 20 кг, да лети до 100 км под управлението на оператор и до 800 км в автономен режим.

“Известия” съобщи, че дронът, който достигна до 75 км от Москва, е носел взривно вещество C-4. Взривни вещества бяха открити и в дроновете, които паднаха в Белгородска област, като само единият от тях се взриви.

Използването на толкова различни дронове още повече усложнява работата на ПВО. Всяка от целите си има своите особености. Ту-141 е неголям метален обект, който се вижда добре на радарите. Той може да лети на неголяма височина, но с висока скорост. На екрана ще се вижда като реактивен изтребител.

UJ-22 се вижда много по-лошо на радарите, заради своята конструкция, а и защото лети доста бавно на неголяма височина. Проблем с проследяването на подобни дронове имаше и ВСУ, когато Русия започна да нанася удари с иранските дронове "Шахед-136".

Фактът, че ударите са ставали "на вълни", също усложнява работата на ПВО, обобщава bbc.ru.

Целите на тези удари са неизвестни.
 

Факт е, че само един от дронове порази обект - нефтохранилището в Туапс. А в Подмосковието дронът падна до обект от енергийната инфраструктура. Останалите или са били свалени от ПВО, или сами са паднали по някакви причини, като при това не се виждат важни обекти около мястото на падането.

Атаките обаче имат безспорно психологически ефект - те показаха, че Украйна разполага със средства за поразяване на обекти в дълбокия руски тил, с които руската ПВО не може да се справи.

Друг ефект от атаката е, че може да се получи информация за работата на руските системи за ПВО. Туапс и Адигея се намират до Черно море, над което дежурят самолети-разузнавачи от западните държави, които фиксират разположението на радарите.

Опитът от първите удари остави и доста въпроси - не е ясно например

колко точни са украинските дронове.

Така например при удара на 5 декември дроновете не успяха напълно да разрушат нито един бомбардировач. През февруари ударите изобщо не стигнаха до целта си. Руското министерство на отбраната съобщи, че дроновете са свалени от ПВО, но няма доказателство за това.

Във всички случаи такива дронове не могат да заменят далекобойните балистични ракети ATACMS, които са много точни и имат бойна глава до 560 кг. Украйна обаче едва ли ще се откаже да ги използва за поразяване на цели в руския тил. Най-малкото те ще заставят Русия да харчи ресурс за тяхното отразяване: с ПВО ще трябва да се покрива не само фронтовата линия и границата с Украйна, но и дълбокия тил.