Македонците са ни приятели, братовчеди, стринчовци, лелинчовци, балдъзи, колежки, близки на сърцето, партньори по бизнес, братя по оръжие... Също като нас и те имат европейски път, европейски амбиции.
По историческо стечение на обстоятелствата ние сме член на ЕС от почти 14 години и сега сме в положение да помагаме или да пречим на Северна Македония в стремежа ѝ да се поевропейчи като нас - или дори като самите европейци!
И така си я караме - ту помагаме на малката сестричка и сключваме пактове за взаимопомощ, ту я пъдим жестоко, когато излизаме в квартала с европейски батковци по наша си работа.
В двустранните ни отношения с Македония има много чугунени глави и от двете страни на границата - те разбира се няма да уврат скоро, защото чугунът увира бавно. Но ако положим благородни усилия, може пък някои глави от по-податлив материал да реагират с повишена адекватност.
Ето и 6 етапа в удрянето на другарското ни рамо към тенджерата с бавноувиращи глави.
***
1. Отец Тиквоний Банкянски да им напише "История Славеномакедонская". Той поне въображение има. Такава История ще им извърти, че друга няма да погледнат. То и в "История Славеноболгарская" има доста свободни съчинения, но си е свършила работата за времето, а днес я тачим като национална светиня, защото от тази книга започва българското Възраждане. А Отец Тиквоний ще напише на македонския читател: "О ти, благоразумний по рождение, поради что сам се спъваш по пътя за Европа! Ела да целунеш пръстена, спри да гепиш история и веднага че те уредим в Европа, там величайшо ме благоуважават!"
2. Средец. Да им показваме Средец вместо среден пръст. Наскоро македонски журналист пита премиера Зоран Заев не му ли идва да покаже среден пръст на българите след нашето вето за македонските преговори с ЕС. Заев отговори, че му идва, но няма да показва такива пръсти, защото това е контрапродуктивно, няма полза. Въпреки тази похвална сдържаност на македонския премиер - средните пръсти се размахват интензивно и двустранно от македонци към българи и обратно. А ние нека опитаме на средния пръст да отговорим със Средец. Вежди Рашидов ще им показва разкопки на средновековен итонг и свои скулптури, ужким изровени от древността, когато вече е бил прочут скулптор. Да ги надцакаме с митове.
3. Да им подобрим и култивираме сексизма, защото със сегашните си маниери македонците са неинтегрируеми. "Балкански сексизъм няма място в Европейския съюз!" - заяви първият ни дипломат Екатерина Захариева в отговор на грубия език на македонските медии. (Захариева бе наречена "кучка" от шефа на Македонската информационна агенция; Заев уволни оскърбителя.) Затова трябва да противопоставим на това варварско поведение друго, по-цивилизовано и мулти-култи-сексистко, като например мачото Борисов, чийто сексизъм не е някакъв селско-балкански, а космополитен и същевременно кърджалийски.
4. Да спрем да им продаваме български паспорти. Който го държи тоя бизнес, да го прекрати по македонска линия и братята макета ще се принудят да смекчат тона, за да се европеизират по-бързо и да повишат цената на своите си родни македонски документи за самоличност. Но както пише и в "История Македоно-Болгарская" - хората, които са развили бизнес, трудно се отказват доброволно от него. Вариант е бизнесът с паспортите да се даде на някоя доказана калинка, която да го съсипе без да иска - и от това да произтекат благоприятните интеграционни процеси.
5. Най-накрая да им обясним смешката за Батман от Прилеп. Македонците не я разбират, защото името на града си те свързват с разни прилепвания, а не с животното прилеп, което те наричат лилjак. Само на румънски думата за прилеп е подобна - liliac. Въобще тая мишка на Балканите и в близките езици има съвсем различни имена. На гръцки е нихтерида, на сръбски е слепи миш, на руски летучая мышь, на украински кажан, на словенски нетопир, на албански лакурия ната, на турски яраса. Ако успеем да обясним на македонците защо е смешно, че Батман е македонец от град Прилеп, те ще си отворят очите и ще прогледнат за своите интереси.
6. Да забравим миналото, да гледаме към бъдещето, когато ще се състои Армакедон - последната битка между Господ и Сатаната според Откровението на Йоан. Древният хълм Тел Мегидо, познат в наши дни като Армагедон, е арената, където за последен път ще се счепкат Доброто и Злото. Този хълм според древните писания се намира на пътя между Дамаск и Египет, което би трябвало да е някъде около Вардара, според нас.
Ако искате да подкрепите независимата и качествена журналистика в “Сега”,
можете да направите дарение през PayPal
можете да направите дарение през PayPal