Дали има или няма коронавирус, какво представлява той, колко е опасен, какви ограничителни мерки трябва да спазват хората и така нататък - това както знаем от българския народ, е зона на лична компетентност или казано по народному, всеки сам си преценя. 
Но това не е единствената зона на човешкото знание и опит, където личната преценка и личната оценка на риска трябва да са водещи. Има още много път до пълното освобождаване на индивида от робските ограничения на обществото, държавата, принудата. 
Ето как трябва да се разпределят отговорностите в обществото, така че всеки сам да поеме юздите на живота си и да отхвърли диктата на чуждата преценка. 
***
1. Македонски език и идентичност. Най-романтичната част от българската история и балканската география е сфера на всеобща компетентност. Всеки за себе си знае какво е истинското положение на македонците и как трябва да се отнасяме с тях. Който иска - да им признава езика и идентичността; който не иска - нека твърди, че са българи, сърби, гърци или албанци. Който иска - да признава македонския език за отделен; който не иска - да си говори без преводач с тях, поне взаимните псувни няма как да останат неразбрани. 
2. Цигари, алкохол, наркотици в училищна възраст. Децата също има развити способности за преценка и не бива да ги ограничаваме какви вещества приемат. Техните организъмчета най-добре си знаят от какво имат нужда - енергийни напитки, тютюн, мастика или газирана вода, нека децата сами си преценят и да вземат идеалното за себе си решение. Ние като родители трябва само да ги подкрепяме. А може и да не ги подкрепяме, все пак нашата преценка се взема от позиция на силата. От което идва принципното положение на следващата точка. 
3. Да бием или да не бием децата и брачните половинки? Ако сме по-силни, ще ги бием. Ако те са по-силни, нас ще бият. Всеки сам си преценява срещу какъв противник се изправя. Ако съпругата е ММА състезателката, а съпругът е шахматист или хуманитарист, правото на преценка е на страната на жената. В политиката и преценките има реалности. (Както и в Крим, чиято принадлежност се решава от по силната аргументация и оръжието.)
4. Колко дебело да се обличат децата и дали да ходят с голи глезени? Връщаме се пак на детските преценки, защото е широка сфера на отговорности. Принципно децата добре се ориентират в модата и естетиката. В общи линии те разсъждават на принципа - "от студ умри, гъзар бъди". Дали ще ги подкрепим в тази саможертвена нагласа в името на красотата, или ще ги ритаме по кокалчетата, за да усетят нуждата от мека обвивка - от нас зависи и от силата на убежденията ни. 
5. Социален и биологичен пол; социална и биологична възраст. Разните конвенции третират правото на избор за социална роля в обществото и семейството. Това е твърде ограничено като обхват на личния избор. Правото на самоопределение трябва да включва също възможността да се чувстваме по-млади, независимо какво показват стрелките на стенния или биологичния часовник. Времето е илюзия. Важното е как се чувстваме и колко сме убедителни. Ако си в състояние да набиеш лекар - значи си млад не само по душа. 
6. Енергийна независимост. Енергийният пазар още трябва да се либерализира. Всеки сам трябва да избира откъде да си носи дърва, ток и газ. За жалост силата на аргументите в енергетиката натежава в полза на разни геополитически играчи, енергийни регулатори, мораториуми и други манипулации. И обхватът на собствената преценка силно се стеснява. 
7. Какви джипове да караме - крадени или на държавна издръжка? Тук също правото на избор е силно ограничено. Много хора могат да направят подобна преценка, но за да си консумират преценката, трябва да са премиери, магистрати или финансови акули. Затова всички трябва да работим за силата на аргументите си и непрекъснато да разширяваме зоната си на комфорт, претенции, компетенции - вместо да се оплакваме!