Безотговорната политическа класа в нашата красива и плодородна страна за трети път тази година ни поставя в положение на размисъл. Ако не изберем президент на първи тур, другата седмица пак ще сме "на тръстиката" на размисъла.
То вярно, че човекът е мислеща тръстика, както е рекъл Блез Паскал, ама вече ни идва байгън - тоя паскал стана хектопаскал! Де вика Иван Вазов - няма веч оръжие, има хекатомба. ("Хекто" на старогръцки е 100; хектопаскал = 100 паскала. Хекатомба = 100 бика, най-голямото жертвоприношение.)
По-просто казано - прекалено голяма саможертва искат от нас, бедните мислещи електорални тръстики!
Предлагаме в помощ на изтерзания електорален мозък няколко разработени теми за размисъл, които да ни помогнат по-разумно да си направим личния електорален акт.
***
1. Да мислим как да озаптим клошарите - подпалвачи на културните и архитектурни паметници. Залисани в избори и политически интриги, на властниците явно не им остава време да приберат клошарите от улиците. И клетниците ходят да подпалват рушащи се културни паметници, които после стават хотели, търговски обекти и обикновени мутрилници. Тия дни отново някакъв Ван дер Любо запали бивш театър, бивша чалготека. Това трябва да се прекрати. Нека поемем гражданска отговорност и който има възможност, да прибира по някой клошар за зимата, но да го държи далеч от лесно запалими предмети.
2. Да си направим самокритика на размисъла. Не може да са виновни само политиците, явно и ние нещо не размисляме като хората. Очевидно сме слепи за някои истини, трябва да прогледнем! Ето какво имаме предвид. Има някакъв си поет Стесихор от древногръцкия град Химера в Сицилия. Живял VII-VI в. от Старата ера. Той съчинил някава хулна песен за Хубавата Елена и внезапно ослепял. После се разкаял и съчинил песен наобратно, направил си лирическа самокритика, похвалил Хубавата Елена и веднага прогледнал наново. Така поставил началото на жанра палинодия - ревизия на възгледите и позициите, коригиране на допуснатите грешки.
Така трябва да постъпим и ние, електоралните тръстики, а не да стоим слепи като някакви Омири.
3. Да размислим сред природата - къде растат най-хубавите гъби и шипки? Да направим една хубава разходка от трън, та на глог. Приемаме, че така и така за нищо не става нашият размисъл. Няма какво да им гласуваме, те си знаят най-добре. То заради електорални претенции сме на тоя хал. Ако не сме ние с нашите простотии, много бързо ще се разберат с някаква формула на почтеността, примерно така:
"Прокуратурата за вас, НАП и МВР за нас, Бойчето да направи крачка назад и няма да го съдим или ще направим някакъв процес-цирк като на Бай Тошо". Може и да осъдят двама-трима нещастници от АПИ, да се радва народът.
4. Да помислим за по-умни светофари в градовете. Тази седмица станахме свидетели на чудовищна гонка по софийските улици. Непълнолетен шофьор без книжка се гони с полицията през повече от 10 кръстовища от Владая по бул. "Цар Борис III", хвърча с 200 км/ч на червено, докато най-накрая щастливо се ботуряса някъде на "Опълченска". Само по чудо гонката се размина без трупове. Би било редно, когато се засече скорост над 120 км/ч, всичко светофари автоматично да светват червено, за да може гонката да премине с по-малък риск.
5. Да мислим за антистрес ковид тестове за бг мами. Те така или иначе тия тестове за учениците са пунта мара - от амнайсе хиляди теста с плюнки, положителни излязоха 5-6 и даже не стресираха децата. Язък че толкова се притесняваха мамините мозъци. Да измислим и да въведем някакви щадящи тестове за мамите, които всеки да си прави вкъщи, както препоръча Кантарджи Тодор. И всеки сам да си ПРЕЦЕНЯ.
6. Аутсорсинг. Да изнесем мисловния процес към Клуба на богатите, накъдето изтекоха мозъците, докато бяхме развиваща се страна. Сега сме някаква полуразвита държава и нито сме страна от Третия свят, нито сме в Клуба на богатите. Мозъците ги няма, евтината работна ръка я няма, останахме на едни голи претенции.
7. Да си прегледаме мазетата, таваните, фургоните, вилите, бараките и междублоковите пространства. Някъде може да изскочат още машини за гласуване, за които ЦИК не знае!
