Корав бастун във своята постеля
въртял се като вол на чеверме.
Бастунът мислел: Ако аз спечеля,
народът ще живее по-добре.
Народът ми обаче се побърка -
току надзърта в мойто чекмедже.
Защо народа все го хапе щърка?
Защо не иска да ме разбере!
Какво ми се мотаят като шматки -
безсмислени съдби на кръстопът;
кръстовища затварят със палатки,
но този път те няма да ме спрат!
Ще хвърлям пачки, без да се замисля -
със тях ще вдигна крепостна стена.
Не съм ви тука безпаричен дрисльо,
отчаян като паднала жена...
Той се извърнал напреко в леглото,
а после пробвал по диагонал
и дълго джуркал мисли за живота -
до утрото така и не заспал.
Бастунът станал сутринта с пращене,
Шехерезада с нокиа набрал,
затворил чекмеджето с отвращение
и пак подкарал своя самосвал.*
_______
* Има се предвид джипката, тя е с размери на самосвал.
Ако искате да подкрепите независимата и качествена журналистика в “Сега”,
можете да направите дарение през PayPal
можете да направите дарение през PayPal