Неделна петминутка за демотивация по "Хоризонт" и СЕГА. 
***
Актьорите Джони Деп и Амбър Хърд имаха много тежък развод, чак на мен ми стана мъчно.
Тия дни най-накрая завърши съдебната битка между двамата. Изтормозиха се тия хора, които са били най-близки, а сега са най-чужди в света, както е казала Блага Димитрова.
Някога, примерно казано, Джони и Амбър ги събрала любовта и разни там светли чувства. Но с времето чувствата потъмнели, омразата ги обхванала и ги тласнала във взаимоунищожителна спецоперация. Двамата се изтормозиха взаимно - морално, материално, професионално, юридически. Играха пошли роли, злепоставяха се, обърнаха с хастара навън спалното си бельо.

Амбър Хърд, мимче от неизвестен автор
***
Неприятна история - като свада в Народното ни събрание навръх 1 юни. Размяна на епитети - охлюв, копейка, крадец, лъжец! Ще ти счупя носа. О, аз пък ще те обеся на вратовръзката ти.
И децата гледат от балкона.
Айде, тия скандалджии в Народното събрание Искрен и Костадин все пак са врагове. Но Джони Деп и Амбър Хърд са туптели сърце до сърце, синхронизирайки пулса и кръвното налягане…
И после - тормоз, мръсотия, хайде да се мъкнем по съдилища да правим циркове пред целия свят. Ужким големи хора, сериозни.
Ама и нашите законосъздатели Искрен и Костадин - и те възрастни хора, ужким сериозни, пък се изложиха пред децата. Децата по случай празника си бяха дошли да гледат как се коват нормите в ковачницата на законите. И видяха бой между сърп и чук.
Има една песен за изгубената любов. Там лирическият герой, така да се каже, простенва:

Тия чаршафи играеха казачок,
а чаят изстиваше без новичок
Днес пия в компания с твоята снимка,
ти гледаш на Мъск орбиталната примка.

Илон Мъск е космически бизнесмен, а героинята от песента явно е гледала някакви негови орбитални джунджурии как блестят на фона на залеза, когато слънцето отива да спинка.
Ето това са културни отношения между зрели хора. Векторите на техните чувства тръгнали по различни траектории - случва се. Но те не се мъкнат по съдилища, не си викат охлюв, копейка, златотърсачка, канибал! Ами се разделили като приятели, отдали се на лирична меланхолия - той пие сам, тя се заплесва по залеза. Двамата чувстват някаква космическа самота, но не се нагрубяват, не се съдят, не си нахлуват на териториите.
Това е светът на поетическите мечтания - разните там сънища с отворени очи.
Илон Мъск и той се разделя, но не със жена си, ами с 10 процента от екипажа на неговата компания “Тесла”. И това е новина от тази седмица. Бизнесменът имал лоши предчувствия за икономиката и затова прави съкращения в личния състав, сума ти народ ще изпоуволни.
Щом тоя огромен капиталист има лоши предчувствия, какво ли пък да почувстваме ние, дребните молекули на консуматорското общество!
Дребните бежански молекули на нашето общество се разделят с морските курорти, което стана повод за неразбирателства. Вицепремиерката Константинова им се накара, че са претенциозни и обществото най-после одобри управленски акт.
По принцип в обществото битува такава нагласа, че украинските бежанци са нахални, трябва да се разведем с тях на шумен процес като Джони Деп и Амбър Хърд и да ги осъдим за много пари. И да им пускаме сирени през 5 минути, за да научат къде се намират.
Това със сирените беше история за учебник по фалшива дискусия.
Някакви хора се опитаха да предупредят украинците да не се плашат от сирените за 2 юни. Други скочиха да защитават сирените, макар че никой не е помислял да ги спира.
Всичко това се изроди в някакъв космически разговор, някаква дискусия в паралелна българска вселена.
Украинците фактически в тоя разговор не са участвали, но бяха заклеймени, че ужким са некоректни към нашата национална традиция да си пускаме сирени, почитайки героите, паднали за нашето национално освобождение.
Хем си говорим сами, хем се сърдим на другите.
И винаги доказваме как можем да се разделим сами със себе си, да си уволним мозъка и да го изпратим да спи във луксозен фургон.
Един художник викаше, че сънят на разума раждал чудовища.

Бай Джони се разведе с Амбър Хърд,
ах, любовта е сляпа като кърт.
Гълчи и хока къдрава Калинка,
а разумът ни ляга си да спинка.
***