Политическият живот отново е цирк и тази дума приляга все по-плътно на обстановката. 

По принцип цирковите артисти малко се засягат, че тяхното изкуство се използва за такова негативно сравнение. Цирковите професии действително са изключително тежък и сложен труд, който малко хора могат да си представят - съчетание от режима на професионален спортист и професионален артист. Това включва големи физически и психически натоварвания, тежък режим, спартански живот и всички мъки на сцената. 

Но такъв ни е езикът, избрали сме си думата цирк да описва политическите ни маймунджилъци. 

Думата е стара като мъртвия латински език, от който има толкова живи разклонения в наши дни. Circus на латински е кръг - като арената за зрелища, която древните също нарекли цирк. И по изпитаната формула “хляб и зрелища” политиците на древния Рим осигурявали на народа различни циркови забавления - бой между животни, гладиаторски битки, разтерзаване на християни (от животни или гладиатори) и други подобни пърформанси. 

Публиката на античните циркове е била научена на много кървави зрелища и добре че с времето политиката се ориентира към малко по-хуманни циркови движения. Даже коридата почти я премахнаха от цивилизования свят. 

***

Сега дори самите императори и василевси излизат на цирковата арена и там не организират убийства за забавление, а предлагат предимно скечове и стенд-ъп комедии. Както и сит-даун комедианти с патерици, които говорят смешки пред камерата със строги лица, сякаш не разбират нелепия абсурд, който произвеждат. 

Както казахме, думата цирк изначално значи кръг и думи с такъв корен има в повечето европейски езици - като английската circle, френската cercle и т.н. Или като циркуляра - еднакво писмо с указания или разпореждания, предназначено за определен кръг от хора. Циркулярното (по славянски - окръжното) писмо е властови инструмент, с него се управлява еднопосочно; пускаш разпореждане до всички и те да му мислят. Както в модерната политика някои държавници отправят еднопосочни послания от джипката или телевизора си. 

Циркулярът също е и работен инструмент, при това доста опасен - циркулярният диск представлява назъбена кръгла плоскост от твърд материал, с който се режат дърва, плочки за баня и колчета за паркиране, които ти пречат. 

Добре че в римските циркове навремето не са имали съвременни циркуляри! Не щем и да си представяме как биха ги използвали...

Циркът, както казахме, е поначало кръгъл, затова и поетът е казал - “Превива циркът кръглия си гръб, / щом клоунът танцува неуморно”. 

Кръгът по разните му там религии, култури и традиции олицетворява вечния кръговрат на веществата в природата, колелото на историята и обръчите от фирми. 

Знаете го този термин - навремето Ахмед Доган точно в Шоуто на Слави обясни технологията на политическия процес: имаме си, вика, обръчи от фирми, които работят по такива и такива правила с такива и такива порции. 

Имаме си и циркови обръчи, можем да добавим в наши дни. 

Предложението на Слави за премиер-василевс - Николай Василев, също е олицетворение на кръговрата в природата и цикличните събития в нашия живот. Той се извъртя като министър на всичко в Двойната и Тройната коалиция (двата мандата с Цар в управлението), за чието министерстване сега се припомнят интересни факти (например сделката за БТК, която беше брилянтна за купувача, който пък за нула време я препродаде за луди пари). 

Сега въобще се припомнят факти за царските юпита, един от които беше Николай Василев. Самите някогашни юпита и царски велможи пак са по медиите и обясняват как стоят нещата. 

Завъртели сме значи пълен кръг и сме в някаква подобна, вече видяна точка на историческия водовъртеж. 

Ако ни се струва, че сме малко зациклили - нека припомним, че думата цикъл пък произлиза от гръцката дума за кръг - κύκλος. 

Над тоя куклос пък е циклил Питагор сума ти време, за да му изнамери квадратурата, ама това спада към друг кръг от въпроси, по които настоящият труд няма да вземе отношение.
 

Плакат към съветския филм "Цирк" (1936). (Wikipedia.org.) Сюжетът е много вълнуващ, а в исторически контекст - в пика на сталинските репресии филмът разказва за красотата и небивалото благородство на живота във великата и необятна страна, където човекът диша свободно и си обикаля като хазяин от Волга до Урал и от Москва до последните покрайнини.