Мойсей донесъл каменни скрижали,
написани изцяло с Божи пръст.
Така израилтяните разбрали
как да избегнат послегробна мъст.
И в тези белокаменни скрижали
написани са десет правила -
и те не са досадни али-бали,
а носещи колони на света.
Деветата от тези десет точки
гласи дословно: Мунчо, не лъжи!
Но кой ти гледа тия стари плочки -
и кой ли още пък на тях държи!
Тъй нашият министър-председател
по изгрев слънце вика "добър ден",
на обед казва - аз съм ти приятел,
а вечерта не си му вече френд.
Веднъж ти казва - ще съм президент;
и след това пак същото ти казва;
но после вика - тия не на мен -
и плюе във дълбоката си пазва.
Аз - казва - никога такова нещо,
насън дори не съм го изговарял!
Не ми е навик ей така да плещя,
освен когато да се разтоваря...
Бърбори и окото му не мига -
и сам си вярва в шментите-капели;
и няма кой да го прекъсне: стига!
Ай стига преде пухкави къдели!
***
Напъна се жестоко планината -
напъна се и породи Андон.
И всички корумпета капи мятат,
и няма нито вопъл, нито стон.
Голямата, фалшивата надежда -
тя също е алтернативен факт;
и тя като лъжата ни подвежда
и се превръща във престъпен пакт.
И тука най-голямата заблуда
е във това - да чакаме отвън
да дойде някой и с добра принуда
най-сетне да накаже някой пън
и всичката ни работа да свърши,
а ние само китките да кършим.