Натиснаха врата на черен мъж
и той умря пред погледа на всички.
Избухна черен гняв нашир и длъж
и мигом се разрасна фантастично.

Отприщена, човешката стихия
помита и плячкосва безразборно;
потиснат бяс, морална карантия
се впускат в състезание отборно.

Америка в епохата на Тръмп
изостри свойте вътрешни различия.
Страната е разтърсена от гръм
и сякаш губи всякакво приличие. 

Така фатално днес се задушава
познатата ни щатска демокрация - 
натискаш я с коляно да не шава
и тя умира в тази ситуация. 

Оттук нататък следва нажежаване, 
за да уврат коравите кратуни.
Америка гори на свечеряване
и огънят разгаря се срещу́ ни.

А ние се споглеждаме тревожно - 
дали у нас така ще се закучи?
дали сме ваксинирани подкожно
срещу такива радикални случаи?

Светът захвърли маска след пандемия -
показват се изнервени муцуни,
животът стана сложна академия
и слага барикади помежду ни. 

Какъв ли скелет дебне в гардероба
със план за героична петилетка?
Когато пада маската на роба - 
дали ще издържим такава гледка?

_____

I can't breathе (не мога да дишам) - този многократен предсмъртен вопъл на умрелия при арест Джордж Флойд се превърна в лозунг на протестите, избухнали след убийството му.