Из "Политически НЕкоректно" по БНР с водещ Силвия Великова

...Ако сега ни попитат - quo vadis? Или - камо грядеши? Тоест - къде си тръгнал, господине? Ние ще отговорим, че в момента вървим-вървим възродени и причината е, че сме се втурнали с всички сили към утрешния ден.

А утре е най-хубавият български празник, Деня на буквите, тържеството на словото, бурята на просветата.

И понеже утре ще се наслушаме на всякакви балалайки и други великани на духа, гледаме от днеска да сме подготвени, да се облечем, така да се каже, в духовна броня или ризница, като някой храбър черноризец.

И затова днеска цял ден вървим към мощната просвета и си пеем: Вървииии, народе, ходи пеша бе!

И така си вървим-вървим-вървим нататък със стъпки твърди, както се пее в другата песен.

Просветата, скъпи съучастници, е такова природно явление, което започва от първия ни дъх, когато акушер-гинекологът ни плесне по новороденото дупе, за да ревнем и да почнем да разработваме гръдния си кош. Така трупаме знания и печал от първия миг на тоя невероятен свят.

Но организираната гражданска просвета, на която толкова разчита днешната ни цивилизация, започва по-късно - в яслата и детската градина, където се запознаваме с правилата на организираното съществуване и социалните отговорности, и почваме да учим песнички, че даже някоя и друга буква.

Аз например също пробвах да се запиша на детска градина в моя софийски квартал, защото в някои отношения умственото и гражданското ми развитие са на ниво предучилищна възраст. Викам си - поне да ми оправят режима в детската градина, малко да видя и аз живот по график, белким добия някои полезни навици, че да ускоря развитието си. А и, между нас казано, някои възпитателки в кварталната детска градина са достойни за всякакви симпатии.

Така че тръгнах аз към детската градина, ала една писателка от ГЕРБ, много интелектуална дама с безчислено количество награди за своя ум и творчество, застана на пътя ми. Препречи входа към общинското заведение и рече:

Къде сте тръгнали вие, селянино! Камо грядеши и така нататък!

Викам - тука не ся ли грядеши една детска градина?

А писателката ми каза:

Тая детска градина не е за селяни, господине. Нямам нищо против вас, но вървете да си говорите меко в град Русе, откъдето сте се домъкнали да ми задръствате елитния столичен квартал. Просто ме боли главата от вашия дистопичен манталитет, не мога да понасям селските ви номера, боли ме главата от невъзможния ви диалект. Културно-просветното ви равнище е под нивото на река Дунав! Извинете ме, ако съм рязка. Ние тука говориме преко в очи, това не е шопски диалект, това е тарикатски жаргон, който вие никога няма да научите. Слаба ви е просветата, Г-н Балев, върнете се в Русе и работете за повишаване на градската култура в прованса.

Да не говорим, че на вашата възраст вие сте по-скоро за деДска градина, сиреч дядовска, а не тука да се мотаете като анахронизъм в краката на началната и предучилищна педагогика в големия град. София стана Дядовата ръкавичка. Тясно, душно, мирише на селска пот.

Аз - вика - даже в парламента мисля, че трябва да се влиза с езиков и граждански ценз, не може да ми се мяка от парламентарната трибуна, това е мъчение за старите софиянци.

И така, писателката от ГЕРБ не ме пусна да си опитам късмета в детската градина.

И поради това си ходя с някои дефицити в развитието. То не е лошо да те мислят за дзън-дзън, тиро-лиро - а през това време да си редиш кошничката. Някои хора така станаха министър-председатели. Даже няма да даваме примери от националната ни политика.

Но хубав пример е шегобиецът Борис Джонсън, този джентълмен с късмет, който има доста солидно образование, но е съвършен комедиант. Обаче си има своите успехи в политиката. Джонсън направи един популистки референдум, яхна Британията и я извади от Евросъюза. Това на свой ред събуди движението и желанието за независимост на Шотландия, които пък си харесват Обединената Европа с разните там общи пазари, свободно движение на хора, стоки, капитали и многообразие от всякакъв характер.

Така че и шотландците вървят насам или нататък, зависи от гледната точка. Те вървят и се възродяват по европейска линия. Македонците и те са тръгнали нататък, и те вървят с широки крачки по пътя на европейското обединение, но българските политици хем поощряват нашите македонски приятели, хем застават на пътя им като писателка пред детската градина.

Ние като страна членка на Европейския съюз сме достигнали тийнейджърска възраст - вече 14 години вървим по пътя на европейската просвета, но в отношенията с македонците още я караме като в детската градина - дай си ми буквите, не ми барай националната история и националните митове! Македонците правят щуротии, но и ние не се отличаваме с Бог знае каква зрелост в постъпките.

А впрочем в моя роден град Русе имаме много силна македонска традиция, ние сме дали на България македонския войвода Каракачанов. И той понякога се шегува с произхода си, но никога не се шегува с нещата от бизнеса. Защото, както сме казвали и друг път - поддържането на инфантилния диалог с Македония е много сериозен и сладък бизнес. Както не са за изпускане и бизнесите под знамето на борбата с комунизма и джендъризма.

Аз обаче тия работи не ги мога, нямам бизнес нюх, една фурма не съм продал в живота си.

И след като не ме пускат в детската градина, реших да подам една молба да ме настанят в “Бояна”, ама преди това да ми направят ремонт за 300 000 лв., че да захвана някой голям възрожденски проект на спокойствие.

Направих едно проучване и ми казаха, че в "Бояна" били най-добри условията.

Те да ми стегнат една хубава държавна вила, пък аз да седна като един Паисий да пиша велики работи и да гледам съседите обвинително. А те съседи ще са ми разни от ранга на Иван Гешев и аз ще им казвам: о, неразумний, такъв-онакъв!...

И когато съседът ме пита: а ти какъв си бе!

Тамо аз ще отговоря: аз съм Г-н Балев от Русе, града на свободния дух!

Не се класирам в детската градина,

макар че се раздавам без остатък;

и аз вървя край вилата "Калина" -

все по-натам и още по-нататък.