Новата мечта на манекенките вече не е "мъж с чувство за хумор и мир по целия свят". 
(Колкото до чувството за хумор - винаги съм знаел, че нещо послъгват тези дългокраки меркантилни жени!)
Манекенките вече мечтаят за свят без расови предразсъдъци, сегрегация, социално изключване и всички други печални последици от расизма. 
Заради расизъм и расови конфликти бели полицаи убиват черни хора, събарят се паметници. Бастисват се исторически личности - заради расистки и робовладелски грехове от миналото. В борбата паднаха и големи приятели на България - политиците Уилям Гладстон, Удроу Уилсън...
Британският политик Гладстон ние конкретно имаме причини да го тачим, защото е един от големите пропагандисти на българската кауза за национално освобождение във времена, в които Британия е предпочитала да прави бизнес с болната Османска империя, а не да се безпокои за клането на християни. Обаче заедно със семейството си били едри робовладелци - черна историческа точка, която сега си има последици, преименуваха зала в университета на Ливърпул и тя вече не се казва "Гладстон".
На пристанището в Ливърпул висял замечтано и страхотният писател Ръдиард Киплинг - той гледал отплаващите кораби "Дон" и "Магдалина" и си мечтаел разни работи за Бразилия, написал много нежни и интересни книги, ама си бил расист и колониалист, роден в Бомбай. Той има например едно много интересно стихотворение за "бремето на белия човек" да открива, цивилизова и очовечава другите народи с различен цвят на кожата, различно социално устройство и други белези на непълноценност.
Джек Лондон - също голям хуманист и чудесен писател, има един разказ за "неизбежния бял", в който един от героите защитава тезата, че "ще - не ще, белият трябва да управлява черния".
Двумандатният президент на САЩ Удроу Уилсън също като Гладстон се застъпил за България в тежък за нас исторически момент, но си имал своите несъвършенства по отношение на расовата политика - и затова днес Университета в Принстън му чегърта името оттук-оттам.
Тая работа с безчинствата на белите, естествено, поражда и обратна реакция, като не всички се борят с ненасилствени средства като Мартин Лутър Кинг или Махатма Ганди (той и Ганди има расистки прояви в южноафриканския си период). 
Има например един Маркъс Гарви (1887 - 1940) от Ямайка. Сред чернокожите жители на Ямайка от едно време си има култ към Мама Африка.
Този Маркъс също се увличал от такива идеи, поради което основал Universal Negro Improvement Association (UNIA), както и учението Растафари (народна аврамистична религия на черните гета в Ямайка, която става световен феномен). В Ямайка обаче не прокопсал и отишъл в Щатите, където развил бурна обществена и стопанска дейност.
Маркъс Гарви проповядва идеята за расова чистота на негрите и завръщане в Мама Африка (Цион), създаване на Съединени африкански щати. Според него черните са били Избран народ, но заради греховете си били предадени в плен на Вавилон (белия човек и западния начин на живот). На база на расовите си възгледи черният пророк и комбинатор Гарви се сближава дори с Ку-клус-клан. През 1922 е осъден в САЩ за финансови машинации и губи авторитета си сред чернокожите. Счита се, че измамите му са били реални, но процесът срещу него - политически мотивиран. Роден в колониална Ямайка, той умира в Лондон полузабравен, след като прочита свой некролог, пуснат по погрешка във вестник "Чикаго Дифендър". В некролога пишело, че Гарви е умрял "broke, alone and unpopular". Прочитайки това, горкият Маркъс бил покосен от масиран инсулт и се представил на Великия Джа (Джа е върховният бог в растафарианството). 
Растафарианската религия е доволно неуточнена, все още има много последователи, много от които бели и приобщени по линия на музиката, безгрижния живот и леките наркотици. Голяма част от хората, които се самоопределят като растафарианци, свеждат учението до тия елементи: любов към музиката, чергарски живот, отказ от участие в политиката, пасивен пацифизъм. Тези безгрижни бели хора не знаят и не искат да знаят, че един от пророците на религията им е черен расист. 
Както виждате - големи проблеми, които се трупат с векове, трупа се взаимна омраза и неразбиране, а днес в борбата с грешките от миналото борим расизма с варварски средства като събаряне на паметници и зачеркаване на исторически личности. 
Но аз като необременен и независим мислител намерих политически коректно решение на всички проблеми с расизма. 
Било, каквото било, вече няма черни, бели и зелени, няма такъв и онакъв произход, защото всички сме африканци. 
Човешкият вид е произлязъл от маймуната, докато се шматка из Африка - после тръгва насам-натам да покорява Килиманджаро или Европа, после се разклонява в различни разцветки, езици, социални устройства. После!
Преди това всички сме били африканци и за такива можем да се считаме днес. 
Без оглед на раса, умствени и физически характеристики - всички сме африканци и точка. 
Стига сме събаряли паметници.
(А впрочем и Никола Вапцаров има едно чудесно НЕрасистко стихотворение за черния човек, роден "за екзотичен декор в кабаретата". Вапцаров също като Маркъс Гарви употребява думата "негър" в необидно значение.)