Споделял съм ви, скъпи съучастници, че аз съм голям опонент на чувствата за хумор.
Критикуват ме някакви взискателни слушатели, че не им повишавам настроението, когато слушат моите есета в стил академичен пънк-рок.
А пък аз нямам никакво намерение да забавлявам, тука говорим за сериозни работи.
Освен на чувствата за хумор, аз съм голям противник на културата и културното развитие, защото това е твърде скъпо удоволствие в чисто човешки смисъл.
Има една огромна лъжа през вековете - че ужким културата произвежда противоотрова срещу неприятни явления като фашизма и канибализма.
Нищо подобно - високата култура се създава или в подкрепа на някоя човеконенавистна система, или в борба с нея.
Примерно сега е модерно да се реве колко е страшна розовата цензура на Холивуд.
Тя е безумно страшна и принуждава творците да правят глупости, защото вече е забранено да изнасилват актрисите и актьорите. Тъй като ведомствените изнасилвания са забранени, продуцентите и творците се занимават с пропаганда на ЛГБТ ценности, черните животи имат по-голяма стойност от белите и разни други злобни-подобни.
Всичко това се прави от излишък на пари и липса на реални проблеми за управляващата каста в Холивуд и Вашингтон. Те правят глупости, за да си разнообразят живота в преследване на химери и търсене на немислимото. Голяма култура няма да произведат, но поне ще си поживеят. А невидимата ръка на пазара ще урегулира гражданските ценности, ако не носят печалба.
А сега да сравним със Сталиновите репресии или да речем с цензурата по времето на Пушкин и Гогол.
В какви пазарни и цензурни условия са работили Пушкин и Гогол и с какво се бори един съвременен писател в коя да е западна държава? Тука чувствата за хумор напират неудържимо, но ние сме се зарекли да не им обръщаме внимание.
Голяма култура се ражда от голяма репресия - разните му там метафори за мачкането на гроздето.
Путин е човек, който се увлича по историята и културата, затова сега реставрира Сталиновите репресии, но още е далеч-далеч от оня размах на тормоз и осакатяване на цели народи, поколения, съсловия. Дори само в рамките на нещастна Украйна Сталин с политиката си е унищожил много повече съдби от Путин.
Сталиновата епоха е ненадмината по репресии, но има огромни културни постижения. Повечето такива постижения са подвластни на пропагандата или в процес на надлъгване с нея, или в отчаяна съпротива. И тая борба ражда големи работи.
Въобще културата се ражда в кръв, пот и сълзи. Между Земята и Небето - война, както пееше Виктор Робертович Цой.
Родилните мъки на културата са нечовешките страдания на народите.
Когато ми кажат - такава цензура като сегашната не е имало, едвам си удържам чувствата за хумор, защото Сталиновите репресии са огромна трагедия за човечеството.
Те са били толкова жестоки, че руският народ доскоро живееше в един обществен договор-заклинание: никога вече 1937 година! Този обществен консенсус вече е разрушен, очаквайте бейби-бум на културата.
В пика на Сталиновите репресии поетът Лебедев-Кумач пише колко волно се диша в необятната съветска страна, как друга такава няма на света. И това в прекия политически смисъл е чиста лъжа, но в същото време - съвършен поетически химн на благоденствието и свободата.
YouTubeЯ другой такой страны не знаю - и така нататък.
Ние българите, ако не бяхме 500 години под османския ятаган, хич нямаше и да има смисъл от Христо Ботев или Патриарха Вазов. Тези отлични национални писатели са гласът на вековната мъка и злоба на роба. Айде, Ботев е хулиган и неакадемичен тип, ала Вазов е писател и половина във всяко едно отношение. И ако нямаше османско иго, какво щеше да пише? Люлекът ми замириса, ала-бала.
Ние не знаем какво е глад, война и репресии, затова се занимаваме с Бойко Борисов и Корнелия Нинова, кой бил по-голям мъж от двамата.
Затуй - липсата на висока култура не е беда, а благословия.
Носете си новите дрехи, плюйте си в пазвите, гледайте шедьоврите на Максим Генчев и Людмила Филипова - радвайте се, че имаме неизразходвана енергия за доказани глупости!
***
Звуков файл - тук:
