ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА
Няколко български институции получиха Нобелова премия за мир, тъй като допринасят за намаляване на омразата и насилието над личността.
Никоя друга държава не е толкова хуманна и зачитаща правата на очевидни престъпници, които все пак са невинни до доказване на противното, а то никога не се доказва, защото е противно, аргументира се Нобеловият комитет.
Членовете на комитета са удивени от практиката в България например полицаи да носят стълба на човек, който току-що е разцепил джип с 200 км/ч, убивайки две момичета.
Всяка друга полиция по света, независимо дали е в либерална или консервативна държава, би се отнесла с минимум хуманност към такъв индивид. А българските полицаи и полицайки носят стълба помагат на човека, подкрепят го в трудния житейски момент. Все пак е тежко да преживееш такова нещо, а всеки човек в труден момент има нужда от подкрепа.
Например в имперските държави като Китай, Русия или САЩ в подобна ситуация заподозреният може и да предаде богу дух, преди да стигне до полицейски участък. В България също има такава статистика, но го има и добрият пример, който в другите държави липсва.
Друго невиждано по света явление е красиви полицайки да правят ескорт услуги. Съвсем наскоро стана известна историята, когато шофьор-рецидивист бе ескортиран от атрактивна полицайка и колеги с патрулен автомобил. За съжаление, малко след това пред очите на патрула ескорт патрулираният прави катастрофа, убива човек и ранява тежко двама. Патрулът ескорт отново постъпва хуманно и не предприема някакви репресивни действия. Показателен за професионализма на полицаите факт е, че ескортът им се е движел с превишена скорост, но не е направил катастрофа.
Неизброими са примерите на добро взаимодействие между гражданите и полицията - на предприемчиви граждани с неясен бизнес полицията предоставя специални услуги, полицейски атрибути, чувствителна информация и какви ли не чисто човешки услуги. Също съвсем наскоро джип, с който е направена катастрофа със смъртен случай, среднощ се самозапали на паркинг на МВР, където стоял в качество на веществено доказателство. Отново невиждан хуманизъм с риск за живота и репутацията на някой анонимен орган на правопорядъка.
Освен полицията, към невинните до доказване на противното, че и след доказване на противното, хуманно отношение показват и другите институции. В държави, които сме свикнали да наричаме "развити", всъщност са развили обезчовечаването.
Никъде другаде не се предлага такава комплексна услуга за чистене на имидж по институционален път - толкова хора са доказано чисти, толкова политици са доказано некорумпирани, толкова човешки същества са преминали през "проверки" на българските институции, след които излизат изкъпани и напудрени като бебешки дупенца.
Дори санкциите на глобалния недопустим акт Магнитски не важат в България и санкционираните си задоволяват всички нужди, без да страдат бизнесът и комбинациите им.
Прокуратурата, НАП и някои други органи на държавното насилие наистина понякога в България се ползват за репресии тип "институционална бухалка", но в други случаи става точно обратното: или органите щастливо се разсейват, или даже предлагат топла вана с жълти патета и всякакви СПА-процедури с кафенце и мулти-охладител.
Накрая, дори след "доказване на противното" - когато все пак се стигне до съд срещу някой клетник, съдът винаги намира начин да облекчи участта на клетника, чието наказание няма да намали мъката на жертвата и близките, но ще озлоби престъпника и вместо да го поправи, ще го тласне в спирала от ескалиращо насилие.
Възхитителен е и начинът, по който институциите в тази красива и плодородна страна си подават топката с точни пасове, тупкат, дриблират, изкарват от дузпа в тъч и всичко това с една висока цел - постигане на човешкото у човека.
Поради всичко това Нобеловият комитет се видял в чудо коя по напред институция в България да награди с премия за мир, дружба и взаимопомощ.