Тая седмица много ни налегнаха мъките на мандатоносенето. Хората напоследък станаха подозрителни и само се гледат изпод вежди един-друг - да не вземе някой да ни метне мандат за съставяне на правителство, да се чудим какво да го правим!
Едно време правителствата ги съставяха по-лесно. Политическите лидери бяха някак по-безгрижни. Шапка на тояга или както е описано в жизнерадостните песни от българския фолклор:

Парампаджик, парампаджик,
сламена шапка, дървен чепик.

Например г-н бившият Цар Сакскобургготски си провеждаше някаква своя политика и за нея даваше такива мъгляви обяснения, че тълкувателите и досега си блъскат главите безутешно. Обаче примерно - като си хареса Царя Николай Василев за министър по всичко - въртяха го Василев из министерствата 8 години като пумпал. И дето се вика, пет пари не даваше Царя, ами си гледаше бизнеса и старините, да е жив и здрав.
Разправяха, че обичал да си дремва следобед.
А сега какво става - тая седмица мозъчните и кадровите ресурси на Слави Трифонов бяха подложени на унищожително натоварване, за да се сглоби проектокабинет. Сглобиха го и чакаме да видим какво ще стане в парламента, където ще се гласува кабинетът на Промяната, начело с премиера Пламен Николов, чиято философска мъдрост стига чак до океанските дълбини.
Но колко мъка има в света на кадровата политика! Това трябва да го разчепка някой мислител от ранга на Макиавели. Да събереш читави хора за Министерски съвет в тая несигурна обстановка - това е олимпийски зор!
И аз мога да ви кажа в какво се състои най-голямата трудност. За изпълнителната власт трябват хора с високи морални качества. Обаче в политиката моралните качества се амортизират от непрекъснатото нравствено напрежение. Политиците на високи длъжности непрестанно са подложени на изкушения от Лукавия. И това са много по-силни изкушения, отколкото при нас, обикновения суверен. И затова колкото повече опит има един политик, толкова по-амортизиран е морално, ала пък може и да свърши някаква работа. А морално неизкушеният политик за съжаление не може да свърши толкова много работа, защото не ги знае игрите. Така че на Слави работата е повече от сложна и ние на негово място отдавна да сме грохнали, амортизирани морално и естетически.
Едно от тежките подозрения към проектопремиера Николов е, че изпълнява сламени функции. Сиреч той е общо-взето невинен от морална гледна точка, но не се знае колко и чия работа може да свърши. Злите умове в интернет го нарекоха Сламен Николов.
Под сламената му шапка има и сламена папка с имена на министри, за които се твърди, че можели да разделят сено и слама на много магарета...
***
С една приятелка - лекоатлетка, силна като малка магаричка, тия дни гледахме заедно олимпиадата и малко избистрихме морала в политиката. Тя ми разказа разни случки от кухнята на голямата политика, не знам откъде са ѝ сведенията.
Като видях, че е тип информирана, питах лекоатлетката какво знае за някакви жартиери и червени килими в проектоправосъдната реформа.
Моята приятелка ми разказа, че на кастинга за правосъдие наистина някаква жартиера се скъсала насред проектокабинета. И скъсаната жартиера така изпляскала проектоминистъра на правосъдието, че завалията паднал като политически труп и го навили на руло в червен килим, за да го изнесат от политиката.
И спешно тръгнали да търсят друг човек за тая тежка работа, без фалшиви или реални жартиери. Намерили един адвокат и му казали:

Адвокате, адвокате,
бързо ме измъквай, бате!

Ама тая песен не я пее Слави Трифонов! - казал адвокатът. Но хората му се примолили: Аман-заман, какво значение има на кого е песента, важното е, че е спазена художествената правда. Давай да правим дълбока реформа в правосъдието.
И адвокатът се навил, казал: ще го измъкнем Бате Слави, на тоя етап.
За да няма повече инциденти с жартиери, обещали на кандидатите да ги контролират с тиранти. И кабинетът на Пламен Николов ще е Орден на тирантите, а не Орден на жартиерата. И в тоя Орден на тирантите новите министри, ако станат такива, ще имат освен тиранти - един чудесен тиранин. Ще трябва да изучават странностите на капризния гений Трифонов и да се съобразяват с тях. Ще видят зор, защото микроклиматът в Шоуто на Слави сега се пренася по-широко в политиката.
Начинът, по който Шефа се отнася с подчинените си публично, начинът, по който те се смеят учтиво на шегите му, начинът, по който ужким го интервюират - това на нас ни говори, че г-н Трифонов в своята лична империя е, учтиво казано, абсолютен авторитет. Точно като неговия супостат Бойко Борисов, който обаче е по-опитен в широките полета на реалната политика. Па и на Трифонов може да му изскочат някакви Мата Харпии с компромати от грозен вид, тогава не знам какво ще правим, съвсем ще закъсаме откъм лидерство.
Тия мисли не са мои мисли, защото аз трудно разсъждавам, това ми го каза моята приятелка лекоатлетка, докато бистрехме политиката и толкова се увлякохме, че изтървахме някакви важни моменти на олимпиадата. Българки печелят медали, а ние се занимаваме с тирантите на тираните.
Нищо, викам, карай да върви, Красен Кралев поема отговорност за резултатите на олимпиадата, па и политиката не изпуска!
Тъй като гледаме, всичко си върви по реда: гледаме олимпиада и си говорим за политика, сламени шапки разнасят сламени папки, а тираните си държат подчинените на едни тиранти разстояние.

Ах как ме плясна тая жартиера,
а трудното едва сега започва;
виси на чифт тиранти премиера -
създава кабинет на нервна почва.
***
Пълен текст и звуков файл - тук: