Родени сме в демократично време,
във чистия простор на свободата,​​​​​​
но обществото трябва да приеме,
че носим Комсомола във сърцата.

Ний нямахме партийните учители,
но пееха ни листите в гората -
и без добрия пример пред очите ни
научихме как става кръговрата.

Научихме в партийната природа
как се въртят интриги и целувки
и в името на висшата изгода
избухват най-възторжени преструвки.

Усетихме със гените си даже,
че няма нищо лошо да си пич, но
на лидера младеж да се подмаже  
е нещо най-нормално и прилично.

И там, където патосът се слива
с полу-неосъзнатата пародия,
нормално е да пуснеш тънка лига
от лепкавата течност на плазмодия.

Това сме ние - бодро попълнение
в шишето със партийния сироп
Ний - Комсомол от ново поколение
препускаме към бъдното в галоп!