Бум-бам! 
Гледаме го тия дни Народното събрание, такова едно обновено и в старата сграда.
Въртят си там дебатите, качват нивото и солидна част от публиката доста се радва.
Аз не бързам да се радвам, защото помня заветите на Бойко Борисов, който в зората на публичната си кариера, когато стана главен секретар на МВР, каза така: на малко прасе и нов началник никога не се радвам. Това беше преди 20 години. Оттогава много вода изтече и много прасета пораснаха - да им се радваш, да ги гледаш, да им се ненагледаш!
Обаче сега политическата ситуация е по-различна. Съпротивата срещу Борисов е яростна, има заявка и енергия за промяна. То може да стане и по-зле, но има някакъв сравнително широк консенсус, че трябва да се живее и работи по новому.
Сигурно няма да повярвате, но дори джипките, с които обикаляше Борисов, проговорили с човешки глас и казали така: “Мы пойдём другим путём!” Ние ще тръгнем по нов път!
Това са думи на младия Ленин, след като екзекутирали батко му през далечната 1887. Политическият смисъл на фразата е, че г-н Ленин тогава преосмисля и се отказва от тактиката на индивидуалния терор. Човешкият смисъл е, че когато се движим в погрешна посока, трябва да се намери нов път.
И тука искам да направя едно сравнение.
Повечето знаменити ленински фрази не произлизат пряко от Ленин, а са взети от книги и филми, посветени на вожда.
А Бойко Борисов всичките си знаменити фрази ги е произнесъл лично, спонтанно и от сърце.
Тоест - на Владимир Илич бая са му помагали сценаристите за разни политически остроумия, а пък Борисов сам-самичък е произвел повече крилати фрази от кой да е български политик или шоумен. Това трябва да го ценим.
И сега ще се върнем още по-назад във времето и на запад от Балканите.
На днешната дата през 1791 г. кралят на Франция Луи XVI и неговото семейство са заловени при опит за бягство от отговорност. Искали да избягат от очакващия ги съдебен процес в Париж. Луи XVI казал: аз излизам в отпуск, дим да ме няма! Че тогава вървяла Великата Френска революция - то съдебна реформа, то църковна реформа, политическа буря и какво ли не. И най-вече сеч на зелки - същата тая 1791 година се въвежда в употреба гилотината.
Кралят рекъл на жена си: Марийче-Антоанетче, разпускаме Здравния щаб и ние с теб тръгваме по нов път, че тука въвеждат някакви Крумови закони!
Обаче станало малко като маневри с джипката в задния двор. Стигнали донякъде и Националната гвардия заловила бегълците. И ги излекували с най-ефикасното средство против въшки.
Тъжна работа, ама какво да правиш. В наши дни политическите реформи е прието да се осъществяват без гилотина. Даже в родината на гилотината Франция за последен път съоръжението е ползвано на 10 септември 1977! Тогава гилотината излиза от употреба, а политическите убийства от много години преди това вече били нелегални и неприемливи.
Човечеството, дето се вика, тръгна по нов път и стигна до наши дни с по-хуманни средства.
Но в обществото и сега понякога се забелязва известна кръвожадност.
“Оставка, съд, затвор” - това как да е, може да мине за подкрепа на съдебната реформа. Но на Борисов му пожелават телесни наказания и още разни, дето не ща и да ги озвучавам!
В наши дни даже Путин и Байдън много-много не си избиват агентите, защото това в крайна сметка са ценни канали за комуникация. В днешния глобализиран свят е много важно да можеш да си говориш с всички. Путин и Байдън може да нямат общ език, ама агентите имат. Както Бойко Борисов - макар да не знае чужди езици - може да комуникира с папи, президенти, шопи, работници, мениджъри и така нататък. Комуникаторът Борисов успя да приобщи към политиката си много хора, от които е отнасял ругатни в миналото - Тома Биков, Антон Тодоров, Даниел Митов и така нататък. Митов, който в миналото си има своите експресии срещу Борисов, днес е номинант за министър-председател на ГЕРБ. Кой знае колко манекенки искат сега да го целуват по бузите, ама на негово място аз бих се пазил.
И като гледаме колко бързо се разпада анти-ГЕРБ фронтът, нищо чудно в момента да върви ново приобщаване от такъв вид. Борисов като хареса някой красив ум сред опонентите си, прави-струва, но го привлича.
Красотата на ума е нещо, което може да ти докара прякор от сорта на Мозъка.
Най-дълго изкаралият в парламента гербер Лъчезар Иванов, тире Мозъка, оня ден каза, че не се срамува от прякора си, защото това било оценка за качествата му. Па може и така да е, що да не е така!
Държавниците колко по-грозни прякори са имали!
Има от VIII век един император Константин, наречен с името Копроним. Копрос на гръцки е съдържанието на червата, тор. Понеже тоя император бил иконоборец, църковните писатели разнасяли за него какви ли не срамни клюки. Според легендата, когато кръщавали малкия Константин, той се изпуснал в купела, оцапал тайнството. То пък дори да е вярно - голяма работа, че малко дете направило беля, па макар и на кръщене. Но мисълта ни е - едно е Мозък, друго е Копрос, нали така!
От българска гледна точка Константин Копроним е гад, защото прави цели 9 военни похода срещу България, искал да ни изтрие от средновековните карти.
И тука се връщаме на предната тема - за приобщаването на агентите и моделите на комуникация.
На нашия хан Телериг му писнало от набезите на Копроним и писал на тоя чиляк следното: Бай Константине, в политическа криза съм, люлее ми се под краката, губя почва, мисля да бягам при тебе във Византия!
Копроним се хванал на тая въдица и пратил на Телериг списък с византийските агенти на българска територия - с тяхна помощ, демек, нашият хан да стигне невредим до политическото си убежище.
А Телериг си плюл на ръцете и почнал да сече зелки по списъка, докато не сложил кръстче срещу всяко име.
И тогава Копроним се ядосал, стегнал войските и тръгнал към България за последния си поход, който се провалил, защото императорът се гътнал от апоплексия. Сигурно доста се е изнервил от номера на Телериг.
И от наша гледна точка ние казваме за Телериг: ей, голям мозък, как го е изиграл само!
Но всъщност постъпката му е много нехуманна и в наши дни - крайно неприемлива.
Ама пак зависи от гледната точка.
Само че ние засега приключваме с гледните точки, за да не станем разногледи.
Аз съм Г-н Балев от в-к СЕГА, медията на свободните хора.
Читателю, недей се притеснява -
да имаш мозък не е срамно нещо.
По-срамно е да палиш суха плява
и да пращи главата ти гореща. 
***
Пълен текст и звуков файл - тук: