Един от основните изводи в годишния мониторингов доклад на Фондация "Антикорупционния фонд" на тема "Антикорупционни институции. Тенденции и практики" е, че на законово ниво все още няма достатъчно гаранции за независимостта на антикорупционната комисия. Докладът ще бъде представен днес.

"Начинът, по който комисията се формира - избор изцяло от Народното събрание и на председателя, и на членовете на органа, при това с обикновено мнозинство, дава възможност политическото парламентарно мнозинство да влияе в рамките на този избор и по някакъв начин да си гарантира имунитет за следващите 6 години, назначавайки приближени до властта хора. Ако искаме да имаме структурни гаранции за независимост, тази процедура за избор трябва да бъде променена“, обясни пред БНР юристът Атанас Славов, преподавател в Софийския университет и старши правен съветник на Фондацията.

Той посочи и други изводи: "При антикорупционната комисия наблюдаваме както повишаване на ефективността в една от функциите - преценка на конфликта на интереси, така и проблеми в много други сфери, като например при противодействието на корупцията. Продължаваме да виждаме зрелищни медийни акции, в които участват КПКОНПИ, без да е ясен резултатът. Това може да даде повод на задържани лица в последствие да съдят България в Съда по правата на човека в Страсбург. Проверката за това дали имаш незаконно имущество или ползваш имущество, което не е твое, не е задължително конфликт на интереси. Интересно е да се наблюдава как твърде гъвкаво комисията прилага различни стандарти за проверка... Да се вкарат твърде различни правомощия в един орган по-скоро е гаранция за провал, а не за успех".

Атанас Славов заяви още, че във властта има вътрешни пречки, които не позволяват да се стигне до дъното на имотните скандали. "Усещането, че има чадър над определени лица в държавата е много силно, въпреки показните разчиствания по върховете на властта в последните месеци. Не е въпросът да сменим няколко ключови фигури в управлението, а моделът да остане същият - българското общество има усещане, че въпреки персоналните промени моделът не се променя - това е големият проблем", обясни юристът.

Сред предложенията в доклада е да се създадат норми и достатъчно детайлни производства, при които може да се прецени дали има обогатяване заради заемана висша държавна длъжност.