Карантина беше една от най-употребяваните думи през 2020 г., но хората, които официално са ползвали болничен на това основание са в пъти по-малко от очакваното. По Коледа доказаните случаи на COVID-19 у нас гонеха 200 000 и всеки от тях би следвало да има поне един контактен близък, за когото да е била предписана задължителна изолация. От януари до края на декември обаче у нас са ползвани само 49 465 болнични за карантина във връзка с COVID-19, показва справка на Националния осигурителен институт, изготвена по молба на "Сега". Данните, предоставени от института са предварителни, като за декември информацията все още бе непълна.

През изминалата година са издадени общо 161 921 болнични листа за карантина. Средната продължителност на ползвания болничен за изолация е 12.77 календарни дни. Почти всички болнични от 50-те хиляди, свързани с коронавирусна инфекция, са за контактни на болен лица. За сравнение през 2019 г. болничните за гледане на болен член от семейството и карантина са над 205 000.

103 707 са болничните листове, издадени за лабораторно доказан COVID-19. Това е наполовина по-малко от броя на доказаните случаи към края на годината. Прави впечатление, че в последните три месеца на годината, когато страната изживя най-тежката си криза с COVID-19, болничните за тази диагноза са се увеличили 10 пъти - към деветмесечието те все още бяха под 11 000. Възможно е влияние за това увеличение да е оказало и признаването на антигенните тестове, както и исканата от самото начало на кризата промяна личните лекари да могат да предписват тест. До декември PCR изследване се назначаваше само от РЗИ или специалист.

Оказва се и че немалко българи са ползвали болничен за COVID-19 при неидентифициран вирус - когато COVID-19 е диагностициран клинично или епидемиологично, но лабораторните изследвания са неубедителни или не са налични. Според данните на НОИ на това основание са ползвали болничен над 30 000 души.

Част от заболелите, разбира се, са пенсионери, безработни и други категории без право на обезщетение за временна неработоспособност и липсват в тази статистика. Данните обаче потвърждават и това, което много семейства преживяха през най-трудните месеци - недостъпните през по-голямата част от годината тестове направиха невъзможно за много хора да ползват осигурителните си права.

Докато се решаваха тези проблеми, управителят на НЗОК проф. Петко Салчев препоръча хората да излизат в болничен по друга диагноза - за остра вирусна инфекция, ако не могат да докажат своя COVID-19. Това е и най-честото основание за даване на болничен през изминалата година, показва статистиката на НОИ. 221 174 са болничните листове за остра вирусна инфекция на горните дихателни пътища и още 197 842 - за вирусна инфекция. Това обаче са по-кратки клинични пътеки - докато средната продължителност на болничния за COVID-19 е 16.7 дни, то при другите две диагнози е около 5 дни.

В резултат на всички проблеми, които управляващите успяха да създадат по тези въпроси, COVID-19 - въпреки че беше основното събитие на 2020 г. - е на 18-о място в диагнозите с най-висок относителен дял от общия брой болнични листове. На фона на здравната криза, в която се намираме, разходите за болнични се увеличават с около 14% и достигат почти 672 млн. лв. при около 590 млн. лв. за 2019 г. Последните три месеца на годината струват скъпо на държавното обществено осигуряване - при разходи за болнични от 445.4 млн. от януари до края на септември, последното тримесечие идва със сметка от 226.6 млн. лв.

Любопитно е, че броят на болничните листове с платени обезщетения значително намалява спрямо 2019 г. - от 2.7 на 2.15 млн., но въпреки това платените дни се увеличават, макар и по-малко, като достигат 17 271 024 дни. И тук е настъпило рязко увеличение в последните три месеца на годината.