Спешните предложения на ГЕРБ за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които правителството уж се съобразява с препоръките на Венецианската комисия, свързани с механизма за разследване на главния прокурор, само имитират реформа и едва ли ще премахнат недосегаемостта на началника на държавното обвинение. В последния доклад на ЕК се казваше, че България трябва да се съобрази с препоръките на Венецианската комисия за премахване на безконтролността на главния прокурор.
Това стана ясно по време на извънредното заседание на Министерския съвет днес, на което министърът на правосъдието Данаил Кирилов представи промените в НПК и Закона за съдебния съвет, писани на коляно, след като Венецианската комисия излезе с критичния си доклад за първоначалните намерения на ГЕРБ. Правителството се отказва от намеренията си процедурата за наказателно преследване на главния прокурор да се отнася и за председателите на двете върховни съдилища. Това беше определено от Венецианската комисия като проблемно от гледна точка на независимостта на съда.
Проектът, представен в събота и непреминал задължителното обществено обсъждане, не предвижда препоръчаните от Венецианската комисия правомощия и на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от Съдийската колегия да внасят предложение за разследване на главния прокурор, нито да бъде намален кворумът от 17 гласа от ВСС за отстраняване на главния прокурор, както и да бъде въведен съдебен контрол върху постановленията за отказ да се образува наказателно разследване.
Управляващите са се спрели на идеята да има "независим прокурор", който да се занимава с делата срещу главния прокурор. "Създаваме нов субект, нова правна фигура", обяви министър Данаил Кирилов. Този нов субект е завеждащият отдел "Инспекторат" във Върховната касационна прокуратура. Той ще се занимава с делата срещу главния прокурор и неговите заместници. "Досега, ако има сигнал, или е заподозрян главният прокурор, негов подчинен го разследва. Сега ще е абсолютно независим прокурор, който разследва и не докладва на главния прокурор. Той не е зависим от главния прокурор. Не докладва в хода на разследването", повтори много пъти премиерът Бойко Борисов в опит да "преведе" предложението на министрите. Не е ясно как ще се случи това обаче и дали не нарушава конституцията, която казва, че "главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори". Според Кирилов гаранциите за независимостта на този прокурор са, че той ще се избира от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с квалифицирано мнозинство от 2/3 и ще има мандат 7 години. Върху него, по думите на Кирилов, главният прокурор няма да може да упражнява "правомощия по надзор на законност, не може да отменя актове, с които се разследва главният прокурор или заместниците му". Правосъдният министър твърди, че "тези предложени промени са изцяло в конституционната рамка".
Главният прокурор доминира в Прокурорската колегия на ВСС, която гласува под строй всяко негово желание. Затова изборът с квалифицирано мнозинство не би решил никакъв проблем. Както и мандатът, който съвпада с този на главния прокурор.
Проектът на ГЕРБ предвижда и 2 правни основания за изслушване на главния прокурор в парламента. Първото е за приемането на годишния доклад за дейността на прокуратурата и разследващите органи. Второто е възможност всяка парламентарна комисия да изслушва шефа на държавното обвинение на всеки 3 месеца "по въпроси, свързани с осъществяване на дейността на прокуратурата".
В законопроекта няма и дума за настояването на експертите за генерални промени в начина на сформиране на Висшия съдебен съвет.
"Би трябвало вече съдиите и прокурорите да се успокоят, да си гледат работата и да не се занимават с партийни дела", обобщи премиера, след като Кирилов представи промените. Те щели веднага да бъдат пратени на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.
