Френският президент Еманюел Макрон ще преразгледа спорната пенсионна реформа, която извади французите на улиците и доведе до национална стачка. Макрон се среща извънредно днес с министрите от кабинета, с които е подготвен плана за реформи, за да обсъдят ситуацията, предаде AFP, цитирана от "Фокус". По-късно правителството обяви, че промените ще бъдат прилагани постепенно, като обществените притеснения ще бъдат взети под внимание. Гъвкавост ще бъде проявена както времево, така и съдържателно, твърдят от кабинета. Какво означава това ще стане ясно в сряда, котато премиерът Едуар Филип обещава да представи подробен план за промените. Транспортните услуги останаха парализирани и и днес, като в Париж функционират само две от линиите на метрото, затворени остават 14 линии. От шест влакови линии във френската столица в момента работи само една. Отменени са три от петте международни високоскоростни влака „Евростар“ и два от трите влака „Талис“, движещи се между Франция, Швейцария, Испания, Италия и Германия.
Във връзка със стачката множество от линиите в метрото на френската столица също не функционират.
Пенсионната реформа извади французите на улиците, сред хората цари голямо неразбиране и недоверие към намеренията на властта. Това пише британското списание The Economist, цитирано от "Фокус", по повод масовите простести срещу плановете за промени в пенсионната система на Франция. Над 800 000 души са се включили в първите демонтстрации в четвъртък, стачката засегна железниците и парижкото метро, една трета от училищата в Париж бяха затворени.
Протестиращите стачкуват срещу едно от основните обещания на Макрон от изборите през 2017 г. - пенсионния му план. Планът всъщност преследва амбициозни цели - да не допусне завишаване на пенсионната възраст от 62 г. и да не допусне свиване на разходите за пенсии, които възлизат на 14% от БВП във Франция и са много над средното ниво в ОИСР от 8%. Целта на промените е да се унифицират 42 различни задължителни пенсионни режима в единна система, базирана на точки. Идеята е системата да стане по-прозрачна и справедлива, но резултатът е обратен - хората не я разбират, а отделни групи, които губят привилегии, са категорично против.
Има поне три групи големи причини за протестите. Първо, Макрон реши да използва реформата за прекратяване на пенсиите със специални привилегии, така наречените régimes spéciaux, които той твърди, че „принадлежат към друга ера“. Всъщност някои такива режими като този за Парижката опера датират от 17 век при Луи XIV. Сред привилегированите са и машинистите на влакове, които могат да се пенсионират на 50-годишна възраст.
Второ, цялостната система на Франция ще се сблъска с дефицит от 8 милиарда до 17 милиарда евро до 2025 г. На този фон някои от пенсионните режими се управляват добре и балансират своите разходи. Юристите например се опасяват, че техният принос в поддържането на платежоспособна устойчива пенсионна схема ще бъде ощетен при обединената система. Те се притесняват, че ще бъдат принудени да допринесат повече срещу същите права, с които се ползват днес.
Трето, правителството прекара толкова дълго в консултации относно дългообещаната си пенсионна реформа, че в крайна сметка генерира повече тревожност относно резултата, отколкото добронамереност относно дискусиите, пише The Economist. Никой не знае съвсем точно какви ще бъдат бъдещите му права. Правителството, пълно с технократи, говори на неразбираем жаргон за „системна“ срещу „параметрична“ реформа.
Очаква се правителството да обяви новите правила за пенсиите преди края на годината, а вероятно и през следващата седмица. Това, което реши, ще зависи отчасти от това колко разрушителни са ударите и доколко французите са готови да се примирят с тях. Днес 64% казват, че подкрепят стачките. С този вид протести и за разлика от „жълтите жилетки“ правителството поне има организации, с които да разговаря. Но президентът е дълбоко непопулярен, синдикатите имат желание да му дадат урок и правителството е на опасна почва, считат анализаторите.
